Сбутани рамо до рамо на масата в тясната трапезария, почти бяха привършили с вечерята, когато Линда пусна бомбата за плана на Джулия да замине за Африка. Джулия бе твърде далеч от нея, за да я срита, и преди да успее да насочи разговора към друга тема, майка й подскочи.
— Ще вземеш Ейми и ще заминете за Африка?
— Мамо, това е само идея.
— Това е най-абсурдната идея, която съм чувала. Трябва да си се побъркала.
— Извинявай — прошепна само с устни Линда на Джулия през масата. — Мислех, че знае.
— Африка!
— Мария, чувал съм, че там е много красиво — обади се Дейвид.
— Имате ли нещо против да не обсъждаме това в момента? — каза Джулия и погледна към децата, които бяха надушили кавгата между възрастните и седяха, наострили уши.
— Какво й има на Африка, бабо? — попита Ейми.
— В Африка са направили «Цар Лъв» — съобщи авторитетно Беки.
— Не е вярно — възрази Брад.
— Вярно е.
— «Цар Лъв» е анимационен филм, глупачке. Само рисунки.
— Е, значи там са го рисували. И не съм глупачка.
Опита се да го ощипе по крака, но той блъсна ръката й и тя изплака. Ейми не им обръщаше никакво внимание. Тя не отделяше поглед от Джулия.
— Добре, приятелчета — извика Лиз. — Кой иска още сладолед?
Трите деца се втурнаха към нея и тя дипломатично ги отведе в кухнята и затвори вратата.
— В Африка всички имат СПИН — продължи веднага майката на Джулия.
— Мисля, че има един-двама души, които нямат — каза Дейвид и намигна съчувствено и дяволито на Джулия.
— Какво мислят родителите на Ед? Предполагам, че вече си ги известила.
Хапливостта бе оправдана. Джулия им бе споменала за идеята си по телефона едва преди два-три дни.
— Много се развълнуваха, като научиха.
— О, нима?
— Да. Мамо, моля те. Хайде да не обсъждаме това сега. Вероятно изобщо няма да стане.
Изказването, че родителите на Ед се бяха развълнували, беше буквално вярно. Развълнуваха се — в смисъл, че се разтревожиха и притесниха, макар че реакцията им бе доста по-сдържана. Ед често бе казвал, че майка му говори с намеци, които в повечето случаи означават точно противоположното на излизащото от устата й. Беше по-лесно да се разгадаят тези намеци, когато седиш срещу нея, но с годините Джулия се бе научила да ги долавя и по телефона. Така че когато й се обади преди няколко вечери и разказа на Сюзън за идеята си, представяйки я по възможно най-безобиден начин, усети от дължината и тежестта на паузите, че свекърва й реши, че тя се е побъркала.
— О, Джулия, какво интересно нещо искаш да предприемеш.
— Не мислиш, че е лудост, нали?
— Лудост? Не, разбира се. Сигурна съм, че си обмислила всички възможни рискове, заплашващи Ейми на подобно място.
Джулия отвърна със сдържания оптимистичен тон, който обикновено използваше при разговорите с родителите на най-проблемните си ученици:
— Разбира се. Но тези рискове могат да бъдат сведени до минимум. И наистина вярвам, че това, което Ейми ще спечели от подобно преживяване, натежава в сравнение с евентуалните малки рискове.
Сюзън въздъхна и разговорът приключи с думите, че е сигурна, че Джулия ще вземе най-доброто решение. Може би Джулия проявяваше параноя, но й се стори, че подтекстът на изреченото прозвуча, сякаш свекърва й се кани веднага да се свърже с някой съдия, който да издаде възбрана за извеждане на Ейми от страната.
Лиз настани децата да ядат сладолед в дневната и им пусна да гледат видео. За да не пропусне удоволствието от караницата, тя веднага се върна на масата. «Тя е на страната на майка ми — каза си мислено Джулия, — а аз съм загубена». Майка й бе като куче, захапало кокал. В продължение на пет минути премина в плавна последователност от СПИН до маларията и оттам до войната, глада, змиите и крокодилите.
— Забрави канибалите — вметна Джулия.
Линда се изкикоти. Мария я изгледа навъсено, а после заби ледения си поглед в Джулия.
— Моля? Какво каза?
— Забрави да споменеш канибалите.
Майка й я гледа изпитателно няколко секунди. После — като жив пример за мъченичество — сведе очи, вирна брадичка и тихо се изправи.
— Ако всички са свършили — каза тя, — мисля да разчистя масата.
Пет злощастни часа по-късно вече бяха в апартамента на Линда. Джулия се увери, че Ейми е заспала, и се върна при приятелката си на голямото кожено канапе. Двете бяха пийнали доста от една бутилка «Джак Даниълс». Линда доля отново чашите им.