Заслонен между дърветата в края на хребета и скрит под десетки квадратни метри камуфлажна мрежа, офицерският лагер бе много по-добре уреден от войнишкия. Представляваше комплекс от ниски къщи със сламени покриви и просторни палатки, за които Конър предположи, че са отмъкнати от лагера на някоя хуманитарна агенция или конвой. Когато джипът спря, Окело излезе да го посрещне.
— Благословения е уморен и трябва да обсъдим много неща с него. Разполагаш с двайсет минути, не повече. И никакви снимки без негово позволение.
Конър не се опита да спори. Окело го преведе през лабиринт от пътеки между палатките и къщите и докато минаваха, Конър видя, че много от тях са пълни с касетки с оръжия и муниции и петдесеткилограмови чували със сорго и леща, носещи печатите на различни хуманитарни агенции. Накрая стигнаха до ограден двор, където двама от телохранителите на Макума пазеха пред входа на къща, много по-голяма от останалите. Окело го остави там и телохранителите провериха фотографската му чанта, претърсиха го и единият дръпна завесата, която висеше на входа, и му кимна да влезе.
Вътре беше тъмно и се носеше странна миризма, смесица от тамян и нещо мухлясало, почти зловонно. Известно време Конър не виждаше нищо, освен отрупана трикрака маса, три платнени стола и една-единствена газена лампа, горяща съвсем слабо. Глиненият под бе покрит със сламени рогозки и животински кожи. Макума не се виждаше никакъв.
Навън бучаха генератори, чуваше се и музика, някаква класическа пиеса, може би хорал. Освен малкото, което бе научил покрай Ед, Конър не разбираше нищо от музика, но се впечатли колко красиво бе изпълнението, което звучеше. Музиката идваше от портативна компактдискова уредба, към която бяха прикачени две малки колонки на масата, и когато Конър пристъпи по-близо, видя купчина дискове до нея — Моцарт, Бах, Брамс. Останалата част от масата бе заета от документи и голяма карта на Северна Уганда, която лежеше разтворена, а върху нея бяха оставени чифт очила без рамки.
Когато очите му свикнаха с тъмнината, Конър забеляза, че стените са облепени с тъмночервен плат и има увесени животински кожи, на които бяха подпрени клони от обелено бяло дърво. После съзря блясъка на очи и видя, че на клоните имаше птици, а като се приближи, осъзна, че не бяха просто птици, а цяла менажерия от мъртви животни. Имаше препарирани глави на слон, бивол, зебра, различни видове антилопи, чиито стъклени очи се взираха в него. Бивни й рога с най-различни форми и размери бяха струпани на пода като дърва за огрев. В ъгъла стоеше в цял ръст препарирана лъвица в компанията на леопард и гепард, край стената лежеше огромен крокодил със зейнала уста, а на гърба му бяха натрупани хамелеони, гущери и навити змии.
В най-далечния ъгъл имаше изход с провесена кожа от зебра и по краищата й се процеждаше слаба светлина. Конър тихо пристъпи към нея и през процепа съгледа Макума. Още бе облечен в бяло и сега бе коленичил за молитва в малка ниша, превърната в храм със златен кръст и две свещи. Конър започна да се чуди дали да се измъкне и да се върне по-късно, когато видя, че Макума се прекръсти. Конър бързо се върна в средата на стаята и се обърна навреме, за да види как Макума се появява иззад кожата от зебра, очевидно очакващ да го намери там. Държеше малка Библия с черна кожена подвързия.
— Какво знаете за вярата на моя народ, господин Форд?
— За ачолите? Страхувам се, почти нищо.
Макума мина край него, отиде до масата и остави Библията върху картата. Посочи един от платнените столове, избра друг за себе си и двамата седнаха.
— Също като първите бели мъже, които са пристигнали тук. Познавате ли термина джок! Не? Трудно е да се преведе, но най-общо означава духовна сила. Джок може да бъде добър или лош — в зависимост от много фактори — и всички имат различни имена. Когато първите европейски мисионери пристигнали тук, мислели, че могат да спасят повече души, ако представят посланието си като сходно с вярванията на ачолите. Така че нарекли християнския бог джок. Дали му името Джок Рубанга. За съжаление не постигнали успех, защото вече имало Джок Рубанга — духът, отговорен за костната туберкулоза. Вероятно тези бедни бели хора са получили погрешен съвет. Или може би това просто доказва, че човек не трябва да се занимава с духове, които не разбира. Вярвате ли в Бог, господин Форд?
— Зависи какво имате предвид под Бог.
— Аха. Значи не вярвате.
Конър сви рамене. Щом той искаше да си мисли така, чудесно. Макума се облегна назад, скръсти ръце и се загледа в американеца с усмивка, която бе едновременно снизходителна и смътно заплашителна.