— Това са вашите така наречени «отвлечени» деца. Четирийсет и две на брой. Деветнайсет от другите в списъка ви не са тук, защото в момента служат в бойни единици. От съображения за сигурност не мога да разкрия къде се намират. За останалите дванайсет имена от списъка не знаем нищо. Вероятно са били отвлечени или убити от войските на правителството.
— Мисля, снощи ми казахте, че не използвате най-младите като войници. Някои от тези деца са на не повече от девет години.
— Не е въпрос на години, а на дух. Ако страстно желаят да се бият за каузата, кои сме ние, че да ги спираме?
— Може ли да им направя снимки?
— Не.
— От съображения за сигурност, предполагам.
— Естествено.
— Една снимка ще покаже на родителите им, че поне са живи. Никога не съм виждал тези деца. Трябва ми някакъв начин да ги идентифицирам.
Макума кимна на Окело, който при този знак вдигна списъка и започна да извиква имената. Едно по едно младите войничета се обаждаха. Конър гледаше и клатеше глава. Изобщо не се съмняваше, че всичко това е нагласено. Последното име, което Окело извика, беше на брата на Томас — Лорънс Ниеко.
— Нека поговоря с него — каза Конър.
Макума кимна на Окело да извика детето да излезе отпред, а после подаде на Конър снимката на Томас.
— Може би ще ви трябва, за да си го припомните.
Конър не се нуждаеше от нея. Знаеше, че близнаците са еднояйчни, и откри приликата в лицето на това момче още от двайсет метра разстояние. Униформата му бе окъсана и твърде голяма и когато то се приближи, Конър видя изпъкналите му ключици и тънките като на скелет китки, върху които имаше синини. Момчето спря пред тях и отдаде чест на Окело. Но въпреки че се опитваше да се държи като възрастен войник, на лицето му бе изписан детски страх и очите му се местеха нервно от Макума към Окело и после към Конър. Конър му се усмихна, но детето не му се усмихна в отговор.
— Лорънс?
Момчето погледна Окело и бастуна, с който очевидно бе добре запознато. Окело го заговори спокойно на ачоли и Лорънс отново погледна за миг Конър и кимна. Американецът му протегна ръка.
— Джамбо. Джина лангу ни Конър.
— Той не говори суахили — каза Окело. — Нито английски. Само ачоли.
Лорънс отправи поглед към ръката, а после към Окело, който му кимна за разрешение да се ръкува с Конър. Малката ръка на момчето бе студена и кокалеста. Конър му показа снимката на Томас и Лорънс я погледна за миг, а после отново вдигна глава към Окело, за да види как ще реагира той.
— Попитай го кой е това.
Окело го попита и Конър чу името Томас в отговора на момчето, но не разбра останалото. Наруга се мислено, че знае само няколко думи на ачоли. Окело му преведе:
— Казва, че това е брат му Томас, който умрял като предател и страхливец.
— Не е казал това. Ако го е казал, обясни му, че не е вярно. Кажи му, че брат му е жив.
Окело погледна към Макума и Конър сам го съобщи на момчето на суахили, но видя, че то не го разбра. Очите на детето се стрелкаха уплашено. Очевидно се страхуваше, че е издумало не каквото трябва. Окело отново го заговори и когато момчето му отвърна, гласът му потрепери и то замълча и се прокашля.
— Казва, че лъжеш — преведе Окело.
Конър не желаеше да гледа повече този спектакъл.
— Това са глупости. Не знам какво казвате нито ти, нито то, но и последният глупак ще види, че това дете умира от страх.
— Мисля, че се страхува от вас — заяви Макума. Отново заговори на Лорънс и момчето го изслуша и поклати силно глава.
— Какво му казахте?
— Че сте дошли да го купите. Попитах го дали иска да бъде продаден.
Конър поклати глава и отмести поглед встрани. Какъв глупак бе да се надява, че това може да стане.
— Ще задам на всички същия въпрос.
— Да, сигурно. Не се и съмнявам.
Макума прегърна Лорънс през рамо и го завъртя така, че да застане с лице към останалите деца. Говори около минута и дори само от тона на гласа му Конър доби доста ясна идея какво им казва. Можеше да си представи религиозната реторика и лъжите, с които я преплиташе. Речта завърши с нещо, което очевидно бе въпрос, и всички деца мълчаха, твърде ужасени дори да се погледнат едно друго. Макума повтори въпроса и пак никой не му отговори. Той се обърна и се усмихна на Конър самодоволно.