Пред вратата на колибата му винаги имаше въоръжен пазач и явно всички бяха инструктирани да не говорят и да не се сприятеляват с него. Само един от тях — висок млад мъж на име Винсънт, който редовно поемаше нощната смяна, изглеждаше готов да поеме този риск. Той говореше малко английски и когато бе сигурен, че наоколо няма никой, задаваше на Конър въпроси за Америка и го учеше по малко на ачоли. Дори му помогна да се подстриже и да скъси брадата си.
Освен него, единствената компания на Конър, ако не се брояха комарите, паяците, скорпионите и от време на време плъховете, бе Библията му. Вече я бе изчел веднъж от начало до край, а сега я препрочиташе по-бавно и се наслаждаваше на историите. Никой от родителите му не бе особено религиозен и въпреки беглото запознанство с госпълите благодарение на училището, досега Конър не бе подозирал какво богатство се крие в историите на Стария завет.
Прочете отново за Даниил и лъвовете и за тримата му приятели, които били хвърлени в огнената пещ, и как един ангел се спуснал при тях и ги спасил. Прочете книгите на Самуил за голямото приятелство между Йонатан и Давид и за любовта на Давид към омъжената Вирсавия и как той уредил мъжът й да бъде убит, за да може да се ожени за нея. Конър повтаряше тези истории отново и отново в главата си като филми и вечер, след като затвореше Библията и изгасеше лампата, дълго разсъждаваше над значението им и какви поуки може да извлече от тях за собствения си живот.
Когато мислеше върху това, което го бе довело на това място, осъзнаваше, че мнозина биха възприели мисията му за лудост, а действията му — за безразсъдни. Навярно би било по-мъдро, ако през годините бе известявал тези, които обичаше, къде се намира, и сега съжаляваше за болката и тревогите, които неговото мълчание несъмнено им бе причинило. Но той знаеше и че пътуването, което бе предприел, бе част от собствената му съдба и че някак е предопределено, макар да нямаше представа от кого или какво, че той ще извърви този път сам и без ничие напътствие.
Знаеше истината за тази съдба само отчасти, отделните късчета се въртяха в главата му като парченца от пъзел, които плуват в басейн: лосът с горящите рога, разходката в пустинята по Невидимата река, скалните рисунки — и онези в пещерата без покрив, и другите, които бе видял да висят на стената в спалнята на Джулия, историята за антилопата и скелетът на кита, и старият лъв, който ги гледаше с осветените от огъня стъклени очи. Знаеше, че всички тези образи са свързани и понякога, в моменти на спокойствие, някъде на границата на прозрението, парченцата на пъзела сякаш се приближаваха толкова едно до друго, та му се струваше, че ще успее да види цялата картина и най-после да я проумее. Но когато се вгледаше право в нея, парчетата отново се завъртаха и бързо се разпиляваха. И той скоро осъзна, че каквато и да е истината, тя не е творение на мисълта, а на живота, и че ще я научи, като живее, а не като гледа.
През изминалите две седмици, когато пазачите го пускаха на двора да направи упражненията си сутрин или да се разходи между дърветата вечер — под прицела на пушките им — Конър забелязваше, че наоколо има много повече войници и коли, отколкото при пристигането му. Нощем чуваше откъм платото рева на кацащи и излитащи самолети. Явно течаха някакви сериозни приготовления или струпване на сили. Попита Винсънт за това, но младежът или не знаеше, или не искаше да му каже.
Тази вечер обаче, когато излезе да се разходи, всичко бе стихнало. Пазачът, който го придружаваше, бе нов, нервен и войнствен. Постоянно му крещеше да не се отдалечава и му заповяда да се обърне и да тръгне назад много по-рано, отколкото другите пазачи. Когато Конър опита да възрази, мъжът се разгневи и се нахвърли върху него, замахвайки с пушката си. Вместо да му позволи да изяде вечерята си отвън, както правеха напоследък Винсънт и останалите пазачи, за да му дадат възможност да погледа залеза, този дребен тиранин го блъсна грубо вътре и заключи вратата.
Подобни арогантни изблици на власт се случваха от време на време и Конър се стараеше да не ги приема лично. Но тази вечер не успя и със сгъстяването на мрака посърна, чувствайки се измамен, огорчен и изпълнен със самосъжаление. Опита да медитира, но мислите му бяха твърде неспокойни и той не успя да прочисти съзнанието си от тях. Запали лампата и разтвори Библията на Изход, където преди беше чел за големите наказания, които Бог изпратил на Египет, за да освободи децата на Израил, но явно не бе в състояние да се концентрира и се улови, че препрочита отново и отново един и същи стих. Съблече се, духна лампата и се изтегна на рогозката, която му служеше за легло. Спотаен в мрака, бе по-близо до отчаянието, отколкото се бе чувствал от седмици. Накрая се унесе в неспокоен сън.