Събуди се посред нощ и разбра, че навън става нещо. Повдигна мрежата за комари и огледа стаята. На пода падаше квадрат от лунна светлина и докато го гледаше, една сянка го прекоси. После чу гласове. Единият бе на пазача и звучеше раздразнено, сякаш предизвикваше някого. Конър стана и отиде гол до вратата, за да надникне през процепа между дъските.
Дворът бе облян от сребристата лунна светлина и дългата сянка на една палма го пресичаше. Столът на пазача отпред бе празен, а ключът за вратата висеше на връвчица на облегалката му. Гласовете още се чуваха, но Конър не можеше да определи откъде идват. Премести се до друга цепнатина между дъските, изви врат и най-после ги видя.
Пазачът стоеше пред един войник, който бе много по-дребен от самия него, блъскаше го в гърдите с пушката си и явно го поучаваше. После Конър съзря откъм сенките зад пазача да се появява трета фигура, която тръгна безшумно към него. Беше мъж, висок колкото пазача, и държеше нещо дълго в дясната си ръка, което, когато се приближи на пръсти, проблесна на лунната светлина и Конър видя, че е острие на мачете. Острието проблесна отново, когато мъжът го вдигна и го заби с плавна извивка във врата на пазача. Звукът от удара бе шокиращ и въпреки че Конър не разбра какво стана, се досети, че главата на пазача е била отсечена. Коленете на мъжа се огънаха и тялото му се строполи на земята, а около раменете му започна да се образува нарастващо тъмно петно.
Другите двама взеха пушката и ножа му и бързо се отправиха към вратата. По-високият носеше чанта, метната на рамо. Конър изтича до леглото, дръпна дънките и ризата си и се облече набързо. Чу тихия шепот на гласовете отвън и прищракването на ключа в катинара. После вратата се отвори широко, по-високият мъж влезе и когато луната освети лицето му, Конър видя, че е Винсънт.
— Обувай се бързо — нареди той. — Вземи си нещата.
Конър не зададе никакви въпроси. Намери ботушите си и ги обу, после събра всичките си вещи в резервната си тениска. След минута бе навън, готов за тръгване. Винсънт бе издърпал трупа на пазача към вратата и Конър му помогна да го вкарат вътре. По-ниският мъж риташе прахоляка, за да скрие петната от кръв, и когато се приближи към тях, Конър видя, че това е Лорънс Ниеко. Момчето изглеждаше много изплашено. То каза нещо на ачоли, Винсънт кимна и се обърна към Конър:
— Пита дали е вярно, че брат му е жив.
Конър го потвърди. Лорънс кимна леко.
— Не изоставай и стъпвай тихо — даде наставления Винсънт. — Ако ни забележат, ще ни убият и тримата.
Хукнаха през двора и се скриха в сенките на дърветата по протежение на хребета, към който гледаше лагерът. Винсънт вървеше отпред, Лорънс го следваше по петите, а Конър бе последен. Имаше път, но те вървяха встрани от него, през камънаците и шубрака, наоколо гъмжеше от насекоми, а луната надничаше през клоните на дърветата.
Винсънт носеше в ръка автомата на пазача и от време на време го вдигаше, за да им даде знак да спрат, и те застиваха на място, взираха се в сенките и не смееха да си поемат дъх. Веднъж подплашиха някакво голямо животно, което изръмжа уплашено и побягна в мрака някъде из храстите. Винсънт се обърна, усмихнат. Друг път чуха приближаването на камион по пътя и гласовете на войници и легнаха по очи, притиснали лица в пръстта, докато фаровете не ги отминаха.
Когато стигнаха края на хребета, луната се бе спуснала по-ниско и мракът бе станал непрогледен. Сега лагерът оставаше вдясно зад тях и като се взираше през дърветата, Конър виждаше единствено бледото очертание на пресъхналата река, която се виеше на изток.
Не можеше да прецени колко дълго вървяха. Вероятно два или три часа, без да си дадат почивка. Чак когато стигнаха до малка поляна със светла трева и камъни и първите лъчи на зората осветиха хоризонта пред тях, Винсънт спря. Извади лист хартия от джоба си и го подаде на Конър. Бе достатъчно светло той да види, че това е грубо начертана с въглен карта.
— Вървете на изток по течението на реката, но не се приближавайте много до нея — каза Винсънт. — Стойте на високото, при дърветата. И се движете само нощем.
— Колко е пътят до Карингоа?
— Не знам. Може би сто-сто и десет километра на юг оттук. Но не трябва да вървите на юг. Оттук до границата има още много лагери. Много, много войници. Приготвят се за голяма битка. Налага се да се придвижвате на изток. Три, може би четири дни. Само там е безопасно да преминете границата.