Джулия не знаеше какво да каже. Дори сестра Емили до нея бе загубила красноречието си. За да се защити, питонът се бе навил на кълбо и продължаваше да поклаща главата си настрани, възможно най-ниско до земята. Но момчетата нямаха намерение да се отказват. Едно от тях пъхна пръчката си между гънките и успя да издърпа питона в средата на двора. Всички деца му завикаха да го убие. Сестра Емили пристъпи пред тях, вдигна ръце и им извика да пазят тишина, но гласът й се загуби в шума и никой не й обърна внимание.
Сега момчетата ръгаха змията с пръчките си и когато питонът неочаквано се хвърли неособено настървено към едното от тях, и двамата вдигнаха пръчките си и започнаха да го бият. Ейми се вкопчи в ръката на Джулия.
— Мамо! Спри ги! — проплака тя.
Джулия се канеше да я отведе, когато някой си проправи с лакти път през тълпата и изтича към момчетата. Носеше в ръка парче мрежа, избута момчетата настрани и се обърна с лице към насъбралото се множество. Изведнъж всички млъкнаха. Това беше Томас Ниеко.
Той застана между момчетата и питона и няколко секунди в двора цареше пълна тишина. Двете момчета бяха по-големи и високи от Томас и едното от тях вдигна пръчката си и опита да се пресегне край него, за да довърши змията. Няколко деца отново завикаха. Томас препречи пътя на момчето и в същото време отвори уста и изкрещя. Момчето се закова на място. За пръв път някой от присъстващите чуваше гласа на Томас и ефектът бе като от удар с електрически ток. Момчето отпусна пръчката, а Томас продължи, без да крещи, заговори, като се обърна към останалите.
Джулия не разбра всичко, което той изрече, но впоследствие научи и малкото, което бе пропуснала. Томас казал, че вече е имало достатъчно жестокости и убийства, че всички те са видели предостатъчно. Че на това трябва да се сложи край. Всички те знаели какво е глад, крали са храна, за да оживеят, и точно това бе направила змията. Трябвало да уважават смелостта му и да оставят питона жив. После се бе обърнал, хвърли мрежата върху питона, коленичи до него и го уви. Изправи се с вързопа на ръце и мина покрай момчетата към тълпата. Всички се отдръпнаха да му направят път и го гледаха мълчаливо как прекоси двора и изчезна сред дърветата.
До този ден всичко, което се знаеше за случилото се с Томас и неговия брат близнак, бе научено от други хора: съседи, станали свидетели на отвличането им и после на завръщането им като дяволи на отмъщението заедно с хората на Макума, убийствата, плячкосването и опожаряването на селото; войници, които бяха намерили Томас да се скита гол в дивата гора, на прага на смъртта. През седмиците след спасяването на питона той постепенно сам разказа цялата история.
Всяко дете в центъра таеше своя история от ужаси и Джулия знаеше, че не е редно да ги сравнява или оценява. Но тази на Томас бе по-шокираща и ужасна, отколкото бяха предполагали. Историята се оформи в бавния поток от думи и рисунки, в продължение на дълги часове на терапевтични сеанси — както насаме с Джулия, така и в групови занимания с другите деца.
Когато бунтовниците дошли една нощ в селото, Томас и Лорънс били принудени да гледат как изнасилват и изтезават майка им. После ги заставили да я пребият с тояги до смърт и след това да направят същото с баща си и по-малките си брат и сестра. Водачът на бунтовниците заявил, че това ще ги направи мъже. Те и другите отвлечени деца вървели много дни без храна и почти без вода, докато стигнали големия лагер отвъд границата със Судан. Там по-хубавите момичета били дадени на по-старите войници за «съпруги». Момчетата и останалите момичета били подготвяни за войници.
Самият Даниел Макума им изнасял дълги лекции за духовния свят и как Духа на пламъците ще ги пази в битките. Казал им, че трябва да се миропомазват с орехово масло, което той самият благославял, за да отскачат от телата им куршумите на враговете. По време на битка трябвало да тичат право срещу вражеския огън и да стрелят в движение, така ги поучавал. Всеки, който легнел, за да се прицели и стреля, или се скриел като страхливец, щял да бъде екзекутиран.
Първата им мисия след обучението била да се върнат и опожарят собственото си село и да убият приятелите и съседите си. Макума им обяснил, че така щели да се освободят от всички земни връзки и да позволят на Духа на пламъците изцяло да ги прегърне и защити. Преди нападението дали на Томас и другите деца войници наркотици, за да подсилят куража им, но на практика, призна си той, те нямали нужда от това. Той знаел много добре какво прави. Искал тези хора да умрат, защото те били свидетели на това, което вече бил сторил със семейството си. С тяхното убийство и опожаряването на селото двамата с Лорънс се надявали да изтрият всички доказателства и спомени за първото им и най-ужасно престъпление.