Прингъл им разказа, че докато пътувал на север, следвал големи конвои от войски и артилерия, изпратени от правителството, и когато наближил Карингоа, видял първите бежанци, тръгнали пеш в противоположната посока заедно с децата си и вързопите с оскъдните им вещи.
Две нощи по-късно, докато се въртеше в леглото, твърде нервна, за да заспи в тази горещина, Джулия чу далечен грохот, който в първия момент помисли за гръмотевица. Дъждовете се бавеха и земята бе спечена и напукана, така че всеки намек за разхлаждане и буря се приемаше като облекчение. И макар Джулия да не чу стрелбата и експлозиите, скоро разбра, че това не са гръмотевици и че обещаната буря е от съвсем различен вид.
30.
Послушаха съвета на Винсънт и се придвижваха само през нощта. Картата не им свърши почти никаква работа, но по небето нямаше облаци и Конър се ориентираше по звездите и по движението на изтъняващата луна, която изгряваше и ги затъмняваше, хвърляйки пепеливи сенки върху пейзажа, който на моменти изглеждаше наистина лунен. Когато се изкачваха по-високо в планината, въздухът ставаше по-разреден и хладен, а пътят — по-опасен. Вървяха километри наред, избираха маршрута си между скали и бодливи храсти, но накрая откриваха, че са подмамени от някой равен участък в основата на канара, от която не могат да се спуснат, или от ръба на гъсто обрасла клисура, в която мракът се стелеше на стотици метри под тях. И се налагаше да се върнат обратно и да обикалят още много километри, за да продължат пътуването на изток.
Когато бяха принудени да слязат по-ниско, се придържаха, където бе възможно, към прикритието на дърветата и слонската трева, която често бе по-висока от тях. Винаги се отдалечаваха от пътищата, на които попадаха, защото много от тях бяха минирани или под наблюдение. Заобикаляха села без искрица живот, с изключение на гаргите и лешоядите, накацали върху избелелите черепи и скелети на животни в пустите полета. Конър знаеше, че хората, които живееха по тези места, бяха изстрадали много от бунтовниците, предвождани от Макума и Божията съпротивителна армия на Кони. През втората нощ видяха конвой от военни камиони, които се движеха бавно на юг, а облаците прахоляк танцуваха в светлините на фаровете. Конър и Лорънс лежаха в сенките и наблюдаваха цял час, докато конвоят не отмина. Според момчето това били хората на Кони и се носели слухове, че той и Макума обединяват силите си за нападението.
Когато небето започнеше да изсветлява, те си търсеха място, където да се скрият за деня — някоя сенчеста ниша между скалите или гъста гора, в която да почиват в безопасност. Храната и водата, които Винсънт им беше дал, стигнаха за два дни и навярно щяха да стигнат и за повече, ако Лорънс не беше толкова слаб и изнемощял. Двамата си поделяха водата, но Конър даваше на момчето повечето храна и мажеше с йод отворените рани на костеливите му ръце и на босите насинени крака.
Повечето от потоците, които прекосяваха, бяха пресъхнали, но успяваха да намерят вода, колкото да издържат. В лагера децата се бяха опитвали да допълват оскъдната си храна, като търсят ядивни растения в околността, и Лорънс бе научил кои дървета и растения имат листа, които могат да се ядат. Ядяха корени от други растения, а понякога дори и кора. Конър бе вкусвал много странни неща, но нищо толкова отвратително и гадно. Всичко беше горчиво и притежаваше вкус на режеща пластмаса, та се налагаше да се дъвче дълго, за да се преглътне. Лорънс бе свикнал да яде подобни неща и се смееше на усилията на Конър да не повърне.
Говореха малко и когато го правеха, обсъждаха маршрута, по който да поемат, или къде да спрат за през деня. Само веднъж Лорънс попита за брат си. Призна, че е бил сигурен, че Томас е мъртъв, и разпита Конър подробно кога го е виждал за последно и как е изглеждал. Каза, че се надява да не го е сбъркал с друго момче и да не е видял духа на брат му, защото това било земя, населена от духове. Конър му отвърна, че Томас изобщо не говори, и Лорънс кимна мрачно и сподели, че знаел това и че очаквал същото да се случи и с него. Допълни, че двамата с Томас са половини от едно цяло, но Конър не разбра дали на ачоли това означава, че са близнаци, или момчето искаше да каже нещо повече.
Когато започна да се зазорява на шестия ден, откриха, че вървят покрай лъкатушеща гориста долина. Нощният преход бе труден и те бяха изморени и изнемощели от глад. Птиците пееха и бели пеперуди, големи колкото чаени чинийки, пърхаха пред тях в сумрака и излитаха стреснати от росната трева. Стадо антилопи — от вид, който Конър не успя да разпознае — се движеше бавно между дърветата и той се улови, че съжалява — не за пръв път, че не взе оръжието, което Винсънт му бе предложил. Намериха място, където да легнат, и Конър остави момчето да си почива, взе пластмасовата бутилка и тръгна надолу между дърветата да търси вода.