Докато се спускаше навътре в долината, чу шума от бързотечен поток и скоро го зърна между дърветата. Имаше водопад и тъмен вир под него, ограден със скали от едната страна. Конър се спусна надолу и се наведе да напълни вода, загледан в повърхността на вира и една вейка, която се въртеше бавно там. Водата бе хладна и погали приятно ръката му. Можеха и двамата да се изкъпят тук, да изперат втвърдилите се от мръсотията дрехи и да ги изсушат на слънцето, докато спят.
Ако не бе така потънал в мисли, той може би щеше да забележи в тъмната огледална повърхност на вира очите, които го гледаха. Защото през цялото време една самотна фигура стоеше и го наблюдаваше откъм дърветата на отсрещния бряг и го изпрати с поглед, когато той се изправи, пийна вода и тръгна назад по хълма, за да доведе Лорънс.
Утолиха жаждата си, изкъпаха се и изпраха дрехите си, после се изкатериха голи до предишното си скривалище. Слънцето вече бе изгряло. Проснаха дрехите си върху храстите и легнаха на тревата да спят.
Конър се събуди с усещането, че някакво насекомо се е настанило на врата му. Лежеше по гръб и чувстваше как утринното слънце напича голите му гърди. Без да отваря очи, той лениво вдигна ръка, за да прогони буболечката, и чак тогава усети студения твърд ръб на острието.
Отвори очи и видя, че една фигура стои над него, различаваше само силуета на фона на яркото слънце. За миг, докато примижа, за да види по-добре, помисли, че е Лорънс. После забеляза, че е мъж и че острието, което опираше в гърлото му, бе на копие. Мъжът бе висок и широкоплещест и гледаше свирепо. Главата му бе обръсната и освен препаската на кръста, беше гол. Сега Конър отчете, че зад него има още петима мъже, въоръжени с копия и мачете. Опита да седне, но всички завикаха и той отново се отпусна на земята. Изви глава и забеляза, че и в гърлото на Лорънс са опрени копия. Момчето изглеждаше вцепенено от страх.
Мъжете крещяха толкова развълнувано, че на Конър му отне известно време да разбере, че говорят на някакво наречие на суахили. И въпреки че не можа да схване много, чу достатъчно, за да осъзнае, че мъжете смятат, че той и Лорънс са от бунтовниците. Чу няколко пъти името на Макума и това на Кони. Един от мъжете изтръска на земята съдържанието на чантата. Библията и мачетето засилиха подозренията им.
Мъжете ги накараха да се изправят и от начина, по който огледаха Конър от глава до пети, той се досети, че вероятно не са виждали много голи бели мъже. Не отделяше поглед от този, който се държеше като водач на групата и продължаваше да го мушка в гърдите с копието си. Опита се да не показва, че е изплашен, и поздрави мъжа на суахили:
— Шикамоо.
Това бе почтителният поздрав, който обичайно се използваше като обръщение към по-възрастни хора, но мъжете очевидно не се впечатлиха, защото отново започнаха да крещят и да ги обвиняват, че са шпиони на Макума. Конър усети, че върхът на копието пробожда кожата му, и като погледна към гърдите си, видя струйка кръв да се стича по ребрата му. Изчака ги да спрат да говорят и им каза възможно най-спокойно, че не са шпиони на Макума, а негови пленници, и че са успели да избягат.
Последва шумно обсъждане и от малкото, което Конър разбра, му се стори, че е посял достатъчно съмнения, за да не ги убият на място. Единият от мъжете грабна прокъсания гащеризон на Лорънс от храстите, хвърли го в лицето на момчето и го попита, викайки, защо носи униформа на бунтовниците, щом не е бунтовник. Конър обясни, че момчето не говори суахили, а когато мъжът не му обърна внимание, водачът им го принуди да спре. Той се обърна към Конър и му нареди двамата да се облекат и да тръгнат с тях.
Спускаха се може би около час в долината, като през цялото време копията ги мушкаха в гърбовете. Накрая видяха групичка глинени и сламени колиби на една поляна над реката, заслонени от акации и палми. Новината за тяхното пленяване очевидно ги бе изпреварила, защото, когато наближиха, тълпа голи деца изтичаха насреща им, викайки: Музунгу! Музунгу! — и дръзвайки за миг да докоснат ръцете на Конър. Едно дори подскочи, за да пипне косата му.
Накараха ги да седнат на земята, на сянка под палмите, и един от нападателите им застана на пост. Наоколо се насъбра множество от жени и деца, които ги зяпаха, говореха и се смееха. След малко тълпата се умълча и раздели, а водачът на групата се появи отново заедно с един по-стар мъж, към който явно всички се отнасяха с голямо уважение.