Събуди се сутринта, обладана от нова решимост.
Но тя трая само няколко часа. По залез стрелбата започна отново, по-оглушително и близо от всякога. Сега имаше и нов акомпанимент — тъп звук, за който Питър Прингъл изкоментира, че е от минохвъргачки. Седяха и вечеряха в трапезарията, когато един бял ленд роувър заобиколи с ръмжене сградата. Спря, вдигайки облак прах, пред кухнята и двама души — мъж и жена, бързо слязоха. Джулия ги позна. Бяха датчани — млада семейна двойка, които работеха за една от хуманитарните агенции и понякога се отбиваха за вечеря. Очевидно сега не бяха дошли да споделят храната им.
Отидоха при масата на сестра Емили и всички от персонала се скупчиха около тях. Мъжът дишаше тежко и безуспешно се опитваше да скрие тревогата си. Децата се умълчаха и ги наблюдаваха от масите си.
Съвсем тихо той им съобщи, че Макума е успял да пробие и че войската се оттегля в безпорядък. Бунтовниците се намираха на десетина километра и напредваха бързо към северната част на града, грабейки и опожарявайки всичко по пътя си.
Мъжът седеше, облегнал лакти от двете страни на чашата с бира. Гъстите му руси мустаци опираха до свитите в юмрук длани, а бледосините му очи гледаха немигащо Конър. Ръцете му бяха огромни и почернели от слънцето и на лявата, над тежкия златен ролекс, имаше татуиран кръст и орел с разперени криле, за който Конър предположи, че е емблема на някакъв елитен военен корпус. Вратът му бе по-дебел от обраслата глава, а изпод яката на тъмнозелената му спортна риза се подаваха руси косъмчета.
На Джефри му бяха достатъчни само три телефонни разговора, за да намери човека, от когото Конър се нуждаеше, но освен това не пожела да има друго общо с тази история. Йоханес Крийл имаше малка авиационна компания и за него се носеха слухове, че се занимава с контрабанда, нелегален внос на оръжие и още по-тъмни дела. Конър трябваше да отиде до хотел «Парксайд Ин», който се намираше до стария паркинг за таксита, и да намери свободна маса на балкона. Крийл щял да го търси там.
Когато се появи, мъжът не поздрави и не протегна ръка да се ръкуват. С доста неясен южноафрикански акцент той поръча на сервитьора да му донесе бира, седна и каза на Конър да говори направо и да обясни какво иска. Изслуша го без никаква реакция. Но снизходителната му усмивка в момента изразяваше всичко.
— Някой каза ли ти, че там сега се води война?
— Просто ме остави възможно най-близо, без да поемаш рискове.
— Рискове? Макума има шибани ракети земя-въздух.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм.
Той отпи от бирата си.
— Кога мислиш да стане това?
— Веднага.
— Тази вечер? Въобразяваш си, че ще кацам там посред нощ?
— Няма да е нужно да кацаш.
— Какво?
— Ще скоча. Можеш ли да ми намериш парашут?
Крийл присви очи.
— Подиграваш ли се с мен?
— Говоря сериозно. Можеш ли?
— Може би — той се ухили. — Друг въпрос е дали ще се отвори.
— Ще ти дам две хиляди долара.
Мъжът се изсмя и погледна настрани, после отново отпи от бирата. Под балкона се носеше бумтене и туптене на рап музика, толкова оглушително, че въздухът вибрираше. Идваше от една бяла кола, която бе спряла до тротоара. Шофорът бе провесил ръка през прозореца и пляскаше по вратата в ритъм с музиката.
— За десет може и да си помисля.
Договориха се за шест, макар че сделката едва не се провали, когато Конър обясни, че няма парите в момента и че ще се обади на банката си в Ню Йорк да преведе сумата по сметка на Крийл.
Отпред го чакаше черен рейндж роувър с шофьор и двамата се качиха и се отправиха извън града. Караха на юг и после на запад в продължение на около половин час, без почти да проговорят, докато преминаха покрайнините, заменени от шубраци, и най-после стигнаха до малка частна писта. Около нея се издигаше стабилна ограда, а на входа стояха въоръжени пазачи, които докоснаха шапките си за поздрав и пуснаха колата веднага щом видяха Крийл.
Имаше малък офис с примигваща флуоресцентна лампа и колония от комари. Крийл попита как се казва банката на Конър и набра номера, за да се увери, че наистина ще се свържат с нея. После подаде слушалката на Конър и написа на един лист данните за своята банкова сметка, сетне се надвеси над него и слуша внимателно, докато той даваше нареждания за превода.
Когато приключиха с това, той остави Конър при комарите и отиде в склада в дъното на сградата, за да изрови парашута, и докато го чакаше, Конър се обади на Джефри, който отново се опита да го разубеди.