Точно когато започваше да се чувства в безопасност, подплаши някакви заспали птици и те избухнаха в крясъци, замахаха с криле и Конър помисли, че сърцето му ще се пръсне. Наруга ги и ускори ход, защото бе сигурен, че преследвачите му са ги чули. Нямаше значение дали мъжете бяха от хората на Макума или от угандийската армия. И в двата случая щяха да го убият, преди да му предоставят шанс да обясни защо се е озовал неканен на това място.
Нямаше как да разбере какво разстояние е изминал в гъсталака. Често зърваше през дърветата горящия град и най-после забеляза голямата водна кула, която се намираше близо до пазара, и по нея се ориентира и промени посоката, в която се движеше. Експлозиите бяха спрели. От време на време виждаше войници — дребни силуети на фона на пламъците, тичаха през полето и стреляха в движение, както Макума ги беше учил. Конър зърна двама, които бяха уцелени и паднаха. Над тях се появи хеликоптер, от който стреляха, отражението на пламъците обагри в оранжево корема му, преди да изчезне към южния край на Карингоа. В хаоса можеше само да гадае, но му се струваше, че бунтовниците почти са успели да завземат града, а войската оказва последна съпротива в южните райони.
Когато Конър се отправи още по на юг, градът се скри зад дърветата и скоро за него загатваха само светлините от огньовете. Най-после в тъмнината видя това, което търсеше — бледа хоризонтална ивица с тъмни очертания на дървета зад нея. Това бе задната стена на градината на манастира и той прескочи канавката край нея, притисна длани към варосаната стена и наведе глава, докато си поемаше дъх. Дишаше тежко и бе плувнал в пот, лицето и ръцете му бяха одрани и окървавени от бодлите и острите листа. Черното яке на Крийл бе подгизнало и му държеше толкова топло, че Конър направо завираше, но с него бе по-незабележим и затова не го смъкна. Почина си съвсем за кратко, после се вдигна над кървавите отпечатъци от дланите си на стената и се прехвърли в градината.
Манастирът гореше, параклисът — също. Скрит под портокаловите дървета, той видя пламъците, които изскачаха от прозорците на горния етаж. Един по един дървените капаци се сриваха и падаха с трясък на земята, разпръсквайки огнени искри във всички посоки. Конър очакваше да види войници, но мястото изглеждаше изоставено, вече не се чуваше и никаква стрелба, а само пукането и тътенът на горящата сграда.
Гледа още известно време, опитваше да си представи манастира такъв, какъвто беше преди, и как Джулия и Ейми са живели тук, но тези мисли сякаш принадлежаха на друга вселена. Прекоси игрището през горящите отломки, мина край опустошените кухни и димящите останки от палатката, която служеше за трапезария, и после край стената на параклиса, където видя малките пламъчета, гонещи се по овъглените греди на покрива като весели дяволчета. Когато мина пред сградата, стресна едно мърляво куче, което влачеше нещо бледо със зъбите си, и то побягна, за да изчезне в гората от мангови дървета.
Конър тръгна по алеята под пламъковите дървета и нито веднъж не погледна назад към горящия манастир. Когато наближи портата, видя на пътя отвън два преобърнати камиона, и двата в пламъци. След миг чу трясъка на картечница, скри се сред манговите дървета и почти веднага се спъна в един войник.
Мъжът лежеше в тревата, скрит зад стената и насочил пушка към портата. Ако се съдеше по униформата му, бе от угандийската армия. Имаше и други — шестима или седмина, всички легнали в тревата. Конър коленичи, но те му извикаха да легне и в мига щом той се хвърли на земята, една граната избухна между двете порти.
— Идвай! Идвай! Идвай!
Изведнъж всички скочиха на крака и побягнаха по алеята и без да се замисли, Конър също се изправи и хукна с тях. Докато минаваха през портата сред разнасящия се дим от гранатата, картечницата отново откри огън и Конър видя как облак прах изригна край него и чу куршумите, които се изсипваха върху хоросана на колоните и рикошираха към дърветата. Никой не бе уцелен, всички тичаха приведени, като се криеха между храстите и дърветата, и когато стигнаха до страничната стена на двора на манастира, си помогнаха да се изкачат отгоре й, да се прехвърлят от другата страна, за да потънат в храстите там. Единият мъж имаше нашивки на сержант на ръкава си. Той стисна рамото на Конър.