Ед бе настоял тя да седне до прозореца, за да вижда по-добре изгледа на Монтана, над която прелитаха. Седяха от северната страна на самолета и през изминалия час Джулия гледаше сянката му, която се плъзгаше над безкрайните сивкавокафяви прерии и поля, прорязани от пресъхнали потоци.
Бяха минали повече от четири месеца, откакто Ед се бе обадил, за да си поиска чистачките. И въпреки че тя с радост би оставила цялата сага с кражбата, отмъщението и контра отмъщението в миналото и не би я споменала никога повече (защото още се чувстваше засрамена от това, което бе направила), историята за тяхното запознанство вече се бе превърнала в легенда. Ед я бе разказал на всичките си приятели, а също и на всички нейни приятели — поне тези, с които бе решила да го запознае. И по време на разказа, ако присъстваше, Джулия неизменно се усмихваше и свеждаше комично, но всъщност истински засрамено глава.
Ако бе шокирана от самата себе си, че бе откраднала мястото за паркиране на Ед, бе двойно по-шокирана от факта колко бързо двамата с Ед станаха това, което майка й назоваваше с доста пренебрежителен тон «двойка». Откакто развали годежа си с Майкъл предишната пролет, Джулия не излизаше с никого и се наслаждаваше на живот, лишен от всякакви романтични усложнения. Посвети се на работата си в института, често си лягаше рано, успя да прочете повече романи, отколкото бе чела от години, и дори нарисува няколко картини. Излизаше само с приятелки. И в единствения случай, когато наруши това правило и отиде да гледа онзи ужасен филм с братовчед си, бум — тряс — и ето я нея, отново в плен на любовта.
Майка й обожаваше Майкъл. Той бе завършил право в Харвард и бе чист англосаксонец — красив, рус и интелигентен, с усмивка като на фотомодел от кориците на списанията, които човек намира в чакалните на зъболекарските кабинети. Още по-важно бе, поне според майката на Джулия, че бе много богат — или поне един ден щеше да бъде много богат, когато получеше наследството си. Това бе наследство, което, както при повечето благороднически семейства, имаше тъмен произход, и доколкото Джулия бе подразбрала, без да любопитства прекалено, имаше нещо общо с отклоняване на реки от естествения им път и изсичане на милиони дървета.
Макар че не бе заслепена от всичко това, Джулия бе — поне за известно време — достатъчно разсеяна, за да не забележи една друга характерна черта на Майкъл. Той бе скучен. Не просто малко скучен, от време на време, така както са скучни повечето мъже и за което можеше да им се прости като цяло, а неимоверно, колосално скучен.
Най-добрата й приятелка и съквартирантка — Линда Рознър, известна с прямотата си, изтъкна този факт още първия път, когато видя Майкъл, и отвори бутилка шампанско, след като Джулия развали годежа си с него. Цялото това преживяване вероятно обясняваше защо следващият мъж в живота на Джулия се оказа страстен и емоционален музикант от Юга, който в свободното си време скачаше с парашут и гасеше горски пожари. Животът с Ед, разбира се, носеше задължителния риск от крайно изтощение, сериозни наранявания и дори насилствена смърт. Но в никакъв случай — в това Джулия вече можеше да се закълне — от скука. Понякога той се влияеше прекалено от настроенията си и от време на време изтърсваше някое остроумие, без да осъзнава, че с него може да засегне човек. Но имаше огромно сърце — голямо поне колкото тиква — и я караше да се смее.
До онази вечер, когато се запознаха, единствената серенада в нейна чест бе от един от онези оплешивяващи цигулари, които се мотаят из италианските ресторанти. Майкъл му бе платил веднага, само и само да го накара да се махне от масата им. Ефектът от онези песни, които Ед изсвири специално за нея, въпреки голямата доза ирония в тях, бе опустошителен. Тя веднага се влюби в него. Е, почти веднага. Спаха на третата им среща, въпреки че ако той бе поискал — и ако Линда не седеше също в стаята, наострила уши и очи, макар да се преструваше, че чете вестник — Джулия би му се отдала още когато той се появи да вземе чистачките си.
Също като нея, и Линда бе нюйоркчанка, родена и израснала там, макар и в много по-богато семейство. Свиваше си сама цигари, използвайки специална хартия, и пушеше повече, отколкото ядеше. Бе слаба и дребна на ръст, но притежаваше неизтощима енергия. Двете се бяха запознали в колежа по изкуствата, където Линда бе сред основателите на клуба на неоготиците радикали — идея, която Джулия така и не разбра напълно, но която очевидно бе свързана с това да се слага черно червило и да се носят дрехи като на някой далечен братовчед на семейство Адамс. След две години като борещ се творец, през който период всичко, дори и далечно свързано с печеленето на пари, се смяташе за «тъпоумна капиталистическа гадост», Линда реши, че щом не може да победи останалия свят, може да стане част от него. Изостави странните дрехи и черното червило и постъпи да следва право. Планът бе да си намери работа на Уолстрийт и да си купи черно БМВ кабриолет.