Общуваше с нея по начин, който бе напълно различен от подхода на Ед. Връзката на Ейми с Ед бе пълна с темпераментни закачки: и двамата бяха приказливци и екстроверти и в тяхната компания Джулия понякога се бе чувствала като с двойка комици, които се състезават в шоу. Конър също говореше, но много по-кротко и повече слушаше, наблюдаваше я с бледосините си очи, усмихваше се и кимаше.
Като гледаше как все повече се сближават, Джулия се радваше и за двама им. Но не можеше съвсем да потисне слабото жилване на ревността, защото нейната връзка с Конър се бе развила в някаква братска привързаност. Имаше моменти, случайни погледи и докосвания, когато бе сигурна, че той я желае също толкова, колкото и тя него. Но никой от двамата сякаш не бе готов или способен да прекрачи линията. Във всеки случай Ейми все още бе твърде крехка, споменът за Ед бе съвсем жив и вездесъщ, а подходящият момент така и не настъпи.
Една благоуханна вечер през май Конър се появи, без предварително да се обади. Джулия бе заета да разкопава занемарените цветни лехи и бе мръсна и плувнала в пот. Той обясни, че отива в Хамилтън, за да се срещне с Чък Хеймър и някои от другите пожарникари, и тъй като минавал наблизо, решил да се отбие да ги види. Надявал се, че тя няма нищо против. Джулия го увери, че се радва да го види и се извини за вида си. Той каза, че според него изглежда чудесно. Ейми бе слязла при реката да пробва да улови риба за вечеря. Тя чу гласа на Конър, обърна се и му махна с ръка, а той й помаха в отговор.
— Искаш ли една бира? — попита Джулия.
— Може, ако и ти ще пиеш.
Влезе вътре да вземе бирите и докато бе там, опита да се пооправи малко пред огледалото в коридора, но реши, че положението е безнадеждно. Помисли си, че той ще слезе при реката, за да си поговори с Ейми, но го намери да я чака на верандата и двамата останаха там и пиха бира, а светлината наоколо постепенно помръкваше.
— Опитвах се да разбера какво е различно тук — каза той. — Махнали сте въжения парапет.
— А, да. Ами всъщност вече не ни трябваше.
— Така е по-отворено.
— Наистина. Има повече пространство.
Той кимна. Известно време и двамата мълчаха. Как можеше да продължи този разговор — Джулия така и не разбра, защото в този момент Ейми закачи риба, нададе радостен вик и двамата хукнаха към нея. Момичето изтегли рибата на брега само с няколко напътствия от Конър. Беше пъстърва, но твърде малка, за да я задържат. Конър внимателно я откачи от въдичката и я пусна във водата и тримата я видяха как постоя неподвижно за миг, сякаш учудена, че е на свобода, а после се стрелна като сребриста светкавица.
До юни Ейми като че възстанови предишната си жизнерадост и самоувереност. Започна да спи в своята стая, макар че отначало на няколко пъти се промъкваше обратно при Джулия посред нощ. На вечеря един ден съобщи, че следващия уикенд приятелката й Моли организира парти за рождения си ден с преспиване.
— Може ли да отида? — попита тя колебливо.
— Дали може? Разбира се. Мисля, че е страхотна идея.
— Сигурна ли си, че нямаш нищо против?
— Какво пък, може и аз да си направя парти с преспиване.
— С Конър ли?
Джулия се задави. Засмя се твърде високо и усети, че се изчервява.
— Ами не, скъпа. Не това имах предвид. Просто го казах на шега.
— Няма нищо, да знаеш. Аз нямам нищо против.
Джулия не знаеше къде да погледне и какво да каже.
Ейми продължи:
— Ами аз мислех, че тримата ще живеем заедно.
— Ти искаш ли го?
— Разбира се! Аз го обичам. Не е моят татко, но ми е баща.
Това бе достатъчно. Джулия стана, отиде при дъщеря си и я прегърна силно, после двете се разплакаха и засмяха едновременно. Още се прегръщаха, когато Ейми допълни:
— И ти го обичаш. Знам го от начина, по който го гледаш.
— Така ли? Знаеш го?
— Да. И той те гледа по същия начин.
— И той?
Ейми се отдръпна от майка си, подсмръкна и изтри сълзите си.
— Защо вие двамата сте толкова глупави?
Джулия сви рамене.
— Както и да е — продължи дъщеря й решително. — Отивам на партито. Ясно?
— Ясно.
— Добре.
Джулия се обади на Конър на сутринта и направо го попита какво ще прави в петък вечер.
— Ами имам среща.
— А… — Джулия посърна.
— С теб и Ейми. Няма ли да идвате този уикенд?
— Ейми е поканена на рожден ден. С преспиване.
— О!
— Та се чудех дали ще искаш да дойдеш, а аз ще приготвя нещо вкусно за хапване. Може да си изпечем нещо навън, ако не завали.