— Само двамата.
— Да.
Последва мълчание. Дразнеше ли я? Не бе сигурна.
— Не си длъжен да идваш — продължи тя. — Просто така ми хрумна. Може би имаш друга работа.
— В колко часа?
— Ще я оставя на рождения ден в шест.
— Ще дойда към седем.
Времето до петък се точеше по-бавно от обикновено, но най-после денят дойде и Джулия прекара по-голямата част от него, чувствайки се като ученичка, която се приготвя за среща, но се стараеше да не се издаде пред Ейми. Смени чаршафите и сложи цветя на едно от нощните шкафчета. На другото имаше снимки в рамки на нея, Ейми и Ед и Джулия си напомни мислено да ги прибере, след като зорките очи заминат на партито. Отиде в града да купи продукти, посети козметичка, за да й направи коламаска, и фризьорка, за да я подстриже. Когато се върна, Ейми прецени, че изглежда много добре, а Джулия се опита да се държи нехайно и каза, че се е подстригала, за да й е по-хладно в летните жеги. Дъщеря й я изгледа многозначително и добави, че цветята в спалнята й също изглеждат добре.
По-рано през седмицата Джулия бе излязла да си купи нова рокля, но всички, които видя, бяха или твърде официални, или твърде претенциозни. Така че разрови гардероба си и намери старата бледосиня рокля, която си бе купила преди толкова години за партито по случай завръщането на Конър. Занесе я на химическо чистене и тя стана почти като нова.
Остави Ейми в къщата на Моли в Мисула десет минути по-рано и на връщане едва не я глобиха за превишена скорост. Времето бе ясно и топло, така че Джулия реши да вечерят навън. Подреди масата и сложи свещи навсякъде по верандата и на околните дървета. Щяха да вечерят филе от риба тон, салата и пресни картофи, а за десерт — ягоди със сметана. Конър вероятно щеше да пожелае бира, но тя пъхна за всеки случай вино и шампанско в хладилника. Запали барбекюто, бързо влезе в къщата и се качи горе.
Взе си душ, подсуши се, застана пред огледалото и намаза цялото си тяло със скъп овлажняващ лосион, който Линда й бе подарила. Въпреки неумолимия ход на годините, за жена, прехвърлила трийсет и пет (е, може би дори наближаваща четирийсетте, ако трябва да бъдем точни), тя изглеждаше много добре. Прекара неприлично дълго време, пробвайки какво бельо да сложи, и през цялото време си казваше, че се държи като глупачка, и опитваше да се успокои, но всъщност успяваше единствено да накара сърцето си да се разтупти още по-бързо. Раменете и ръцете й бяха загорели от слънцето напоследък, така че в крайна сметка избра семпъл кремав сатенен сутиен и бикини.
Роклята изглеждаше страхотно. Малко сенки и спирала, без червило. Е, може би съвсем малко. Не, по-добре без. Светна нощната лампа. Дали не е твърде нагласено? Мили боже, след свещите, цветята и шампанското, ако той не бе разбрал намека, докато се качеха горе, значи си имаха сериозен проблем. Какво би направила Линда на нейно място? Дали да не й се обади? Не. Остави лампата изгасена. Светната. Какво толкова.
Слезе долу и пусна диска на Спенсър Луис на уредбата. Помнеше, че Конър го бе споменал на кръщенето и поне се надяваше това да е същият диск. Във всеки случай музиката бе лека и въздушна и изглеждаше подходяща.
Беше седем и пет, когато чу пикапът му да спира на алеята. Погледна се за последно в огледалото в коридора, после за миг остана неподвижна и със затворени очи.
— Ед? — прошепна тя. — Не възразяваш, нали? Кажи ми, че не възразяваш.
Прие мълчанието му за съгласие.
Конър бе облечен в избеляла дънкова риза с бели копчета, а старите му дънки изглеждаха като току-що изпрани. Беше и с най-хубавите си ботуши и най-хубавата си шапка, която свали още докато прекосяваше чакълената алея. Нито за миг не отдели поглед от Джулия. В едната си ръка носеше бутилка шампанско, а под мишница — букет от сини метличини. Когато се приближи на няколко крачки от нея, спря и я изгледа, усмихнат.
— Помня тази рокля.
— Да. Ами всъщност всички са вътре — Чък Хеймър и момчетата, готови отново да те изненадат. Просто реших този път да те предупредя.
— Благодаря.
— Моля.
— Изглеждаш толкова красива, че не мога да откъсна поглед от теб.
Джулия преглътна мъчително, усмихна се и задържа погледа му.
— Ами тогава недей.
Той пристъпи към нея и й подаде цветята.
— Благодаря.
Гласът й бе толкова тих, че едва сама го чу. Опита да спре да трепери, но не успя. Той пристъпи още по-близо, така че почти се докоснаха, и тя подуши чистото му ухание на сапун и видя как той вдишва парфюма й и свежда поглед към устните й. Джулия ги разтвори леко и ги повдигна почти недоловимо към неговите и когато устните им се докоснаха, всичко замря, сякаш земята спря да се върти.