— Хей, госпожо Форд, мислех, че трябва да си лежите на топло в леглото.
— В такъв ден? В никакъв случай.
Той постави ръка на корема й и я целуна по устните.
— Искаш ли да пояздиш? Мога да те кача. Ще седнеш на една страна.
— Защо не? Ако искате да родя бебето тук, на място.
— Не мисля, че е добра идея — обади се Ейми.
Джулия бе бременна в осмия месец. Вече знаеха, че бебето е момиче. Дори беше известно как ще я нарекат. Емили Скай.
Ейми препусна напред и конят й нагази в заледените плитчини. Конър прегърна Джулия през рамо и тръгнаха по обратния път край потока и нагоре през тополите към къщата, а конят пристъпваше бавно зад тях.
Понякога Джулия се чудеше какво щеше или нямаше да стане, ако Ейми не бе поела инициативата и не бе отишла на онзи рожден ден. Важните неща в живота никога не стават случайно. Но дори и с тези, които са предопределени, понякога трябва да поизчакаш, а после може би дори леко да ги побутнеш.
Край