Мъжът явно прошепна нещо неприлично в ухото на жената, защото изведнъж тя отметна глава назад, засмя се похотливо и се опита да го шляпне закачливо. Мъжът също се засмя, изви се, за да избегне удара й, и шапката му падна. Чак сега Скай видя лицето му.
Беше вторият й баща.
В няколкото кратки секунди преди очите му да срещнат нейните, тя забеляза на лицето му изражение, което не бе откривала никога преди, някаква негова прикрита същност, сякаш още бе момче, безгрижно, весело и странно уязвимо. После Скай видя, че той я позна и момчето у него изчезна също толкова бързо, колкото се бе появило. Лицето му помръкна, той стисна зъби и отново се превърна в мъжа, когото познаваше, от когото се страхуваше и когото мразеше, този, който се връщаше във фургона в малките часове на нощта, пиян и кипнал от ярост, наричаше майка й индианска кучка и я пребиваше, докато тя не започнеше да вие за милост, а той насочваше злокобното си внимание към Скай.
Мъжът се изправи, остави шапката си на бара й каза нещо на жената, която се обърна и изгледа Скай с изражение, в което се четеше нещо средно между презрение и незаинтересованост. Той тръгна към сепарето. Скай изгаси цигарата си с надеждата да не я е забелязал. После се изправи.
— Да си тръгваме — каза тихо.
Но в сепарето бе като в капан. От едната й страна Рокси хлипаше на рамото на Крейг и изобщо не я чу, а от другата Калвин и Джед още седяха като вцепенени. Вторият й баща се доближи до масата и огледа набързо цялата картина: бутилките от бира, препълнените пепелници, пияните момчета в компанията й.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Хайде стига. Днес е рожденият ми ден — оправданието бе жалко, но си струваше опита. Дори се запита дали да не го нарече «татко», както правеше в един кратък период в началото, след като майка й се омъжи за него, преди да открие що за подъл, отвратителен кучи син е в действителност. Но не успя да се застави да произнесе думата.
— Не ми пробутвай тези глупости. Още си само на петнайсет години. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
— Хей, я по-кротко, мъжки! Просто се забавляваме — обади се Джед, който започваше да се освестява. Вторият баща на Скай се наведе, стисна го за гърлото и го издърпа към себе си през масата.
— Как смееш да говориш с мен така, малко копеле!
От тежестта на Джед масата се наклони и всичко върху нея, освен самия Джед, се плъзна към пода в лавина от изпочупени стъкла. Крейг скочи на крака и опита да дръпне ръката на пастрока на Скай, но той се завъртя и със свободната си ръка заби юмрук в лицето на момчето. Рокси изпищя.
— За бога! — извика Скай. — Спрете! Спрете!
Тя осъзнаваше, че всички в бара ги гледат. Един от сервитьорите се приближи заедно с мъжа от компанията на втория й баща.
— Хей, момчета, хайде да се успокоим, а? — каза келнерът.
Пастрокът на Скай блъсна Джед да седне толкова силно, че главата му се удари в стената на сепарето. Крейг се беше свлякъл на колене и устата му кървеше, а Рокси хлипаше, наведена над него, опитвайки да му помогне. Вторият баща на Скай дишаше тежко, а очите му се присвиха заплашително по посока на келнера.
— Сервирахте ли алкохол на тези деца?
Сервитьорът вдигна длани.
— Сър, нека първо се успокоим, моля ви.
Той бе слаб и поне трийсет сантиметра по-нисък от втория баща на Скай. Имаше дълга коса, вързана на конска опашка.
— Попитах ви нещо. Сервирахте ли им алкохол?
— Казаха, че са на двайсет и една.
— И вие им повярвахте? Поискахте ли личните им карти?
— Сър, може ли да обсъдим това…
— Поискахте ли ги?
Скай се изправи и си проправи път навън от сепарето.
— Слушай, ние си тръгваме, става ли? Тръгваме си!
Пастрокът й се изпъна, вдигна ръка да я удари и макар че инстинктът за самосъхранение да й подсказваше да се предпази, тя някак успя да не трепне и остана неподвижна, забила враждебен поглед в него. Подуши одеколона му, който беше твърде силен и предизвика толкова лоши спомени, че тя едва не повърна.
— Да не си посмял да ме пипнеш и с пръст!
Каза го почти като шепот. Но думите й или може би очите, които го гледаха от всички посоки, го спряха. Каквато и да беше причината, той отпусна ръката си.
— Веднага се прибирай вкъщи, малка индианска курво. Ще се разправям с теб по-късно.
— Единствените курви тук са тези, с които ти дойде.
Той се хвърли към нея, но тя се изплъзна от ръцете му и хукна към вратата. През рамо зърна, че приятелят му и сервитьорът го хванаха за ръцете, за да не я последва. Тя се гмурна в нощта и побягна.
Въздухът тегнеше, горещ и влажен. Скай усещаше сълзите по страните си и заради тях едва не се задави от гняв, че е толкова слаба и позволява на онзи негодник да я разплаква. Един товарен влак загърмя до нея и тя се затича редом с него, загледана в светлините, които примигваха между вагоните. Имаше осветление и край релсите — лампи, закачени на някаква тел над главата й, всяка заобиколена от рояк мушици. Влакът сякаш бе дълъг няколко километра и някъде в далечината, вече извън града, отекна тъжният вой на локомотива — като присъда над жалкия свят, през който минаваше. Ако влакът се движеше по-бавно, тя щеше да се качи и да замине там, накъдето пътуваше.