След всичко, което бе слушала за Конър, й беше интересно най-после да се запознае с него. Като ги гледаше двамата и ги слушаше как си говорят, Джулия разбра защо Ед считаше Конър за най-добрия си приятел. От него лъхаше някакво спокойствие, резервираност, която чудесно се допълваше с бъбривостта на Ед. В един момент, докато говореше, Конър забеляза, че го гледа, и просто й се усмихна, а тя му се усмихна в отговор.
Чантите им пристигнаха и Ед бързо надникна в калъфа с китарата си, за да се увери, че не е повредена, после натовариха всичко на една количка за багаж и се отправиха към паркинга. Колата на Конър беше стар бледо син шевролет пикап, който според Джулия идеално подхождаше на измачканата му мръсна шапка. Той й обясни, че си е сложил шапката специално в чест на Ед и че обикновено, както повечето парашутисти, се облича по-официално, с костюм и вратовръзка.
— И, разбира се, скачаш с парашута, облечен точно така — подметна тя.
— Не, тогава нося огнеустойчивия си смокинг. Човек никога не знае на кого може да попадне случайно.
Хвърлиха чантите в каросерията на пикапа и се качиха в кабината, сядайки един до друг, Джулия — по средата. По пътя към града Конър я разпита за предстоящата й работа и тя му разказа това, което знаеше от опита си в Колорадо. Попита я кога трябва да започне и тя му отговори, че я очакват в Хелина рано понеделник сутринта. Конър се замисли, после предложи, ако нямат други планове, да отидат до ранчото му в неделя следобед, за да навестят майка му.
— Вероятно не трябва да ти го казвам, Джулия, но майка ми открай време си пада по Ед.
— Чувствата ни са взаимни — обади се Ед. — Признавам си. Как може да не съм влюбен в жена, която знае наизуст всяка песен от «Оклахома»?
— Съвсем лесно според мен — каза Конър. — Е, Джулия, това значи ли, че ти ги знаеш всичките?
— Какво е «Оклахома»?
Ед изстена и се хвана за главата, а Конър и Джулия се разсмяха.
Вечерта хапнаха в малък ресторант от другата страна на реката, а после се върнаха пеш през моста. Вече се стъмваше и огромното бяло М на хълма над града светеше, сякаш се рееше в мастилено синьото небе. Под моста се откриваше малък парк, където течеше някакъв импровизиран концерт. Там имаше фенери и малка тълпа хора, седнали на тревата. Протяжните звуци на китари разчувстваха Джулия и тя пъхна ръката си под тази на Ед и облегна глава на рамото му, докато вървяха.
Когато се върнаха в апартамента, Конър направи кафе, тримата седнаха край масата в кухнята и известно време си говориха. Ед попита как върви фотографията и Конър разказа, че напоследък е имал няколко поръчки, но като цяло не е бил особено зает. Отиде в другия край на стаята и се върна с голям кафяв плик, извади от него една снимка и обясни, че я е проявил същия следобед. Подаде я първо на Ед, който седеше срещу Джулия, така че тя не можа да я види. Очите на Ед се разшириха.
— Уха! Какво, за бога, е това? Лос?
— Да. Появи се от пожара.
— Какво стана после?
— Не знам. В единия момент беше там, а в следващия го нямаше.
— Конър, човече, това е адско попадение!
Ед я подаде на Джулия. Отне й няколко секунди да фокусира погледа си и когато видя какво има на снимката, рязко си пое дъх.
— Ужасно е!
Ед се засмя.
— Не чакай комплименти.
Но Конър не се смееше. Той се взираше напрегнато в Джулия, сякаш знаеше какво точно иска да каже тя. Жената поклати глава и му подаде снимката.
— Извинявай, но не мога да я гледам.
Конър я пое от ръката й, без да каже нищо. Пъхна я в плика и го върна там, откъдето го беше донесъл. Ед иронично подхвърли, че тя е много строг критик и на неговата музика, но Джулия бе прекалено шокирана от видяното, за да осмисли шегата. Тя се изправи. Внезапно Ед я погледна разтревожено.
— Джулия? Добре ли си?
— Съжалявам. Просто съм изморена. Ще ви оставя да си поговорите.
Целуна Ед по главата. Той каза, че няма да се бави.
— Лека нощ, Конър.
— Лека нощ, Джулия.
Тя изми зъбите си в черната баня, която Ед бе нарекъл «клетката на самоубийците», после отиде в спалнята им и се съблече. Конър им бе отстъпил по-голямата стая и предвидливо бе избутал двете единични легла едно до друго. В стаята имаше дървен люлеещ се стол, нощно шкафче и лампа с оръфан лилав абажур, а в ъгъла — голям стар гардероб, една от дръжките на който липсваше. Стената бе осеяна с по-светли правоъгълници, където явно са били закачени снимки и плакати. Отвън, край мрежата на прозореца, имаше рояк мушици и няколко от по-предприемчивите бяха намерили малка цепнатина, бяха се промъкнали в стаята и сега кръжаха замаяно около лампата.