— Щом онази бездарна стара кранта е в състояние да го направи на четирийсет и седем години, дяволите да ме вземат, ако не мога и аз — заяви тя.
И независимо от факта, че не се бе качвала на необязден кон от пет години и артритът бе нападнал всички кости, които бе чупила през годините, Конър не успя да я разубеди по никакъв начин.
— Скъпи, много мило, че се тревожиш за мен — каза тя. — Но всичко ще свърши за шест секунди.
— По единия или другия начин.
— Е, и това е добър начин да си отидеш от този свят.
Тайно в себе си Конър се гордееше с нея. Единственото условие, което тя бе поставила за участието си, бе да променят името на проявата от «Ветерани» на «Знаменитости». Малко по-рано, преди да се върне на бегом на пейките за зрители, Конър й помогна да се приготви. Тя още бе привлекателна жена, въпреки че по лицето й личаха следите от прекалено дългото излагане на слънце и че стойката й бе леко изгърбена заради стара травма на врата. Като я видя облечена в костюма за езда, розовата риза и бялата кърпа около врата, той си спомни времето, когато беше малко момче и баща му пътуваше с нея за състезанията от веригата. Беше забелязал как мъжете я гледат по особен начин. Тя, от друга страна, никога не бе поглеждала друг мъж, освен баща му, нито преди смъртта му, нито след това.
Щом тя се приготви, двамата застанаха до преградата и видяха как Кралицата Макфол издържа цели две секунди, преди да бъде хвърлена на пясъка. Колкото и да бе удивително, тя се изправи и помаха с ръка — не бе получила нищо по-сериозно от натъртен гръб и наранено его. Майка му се усмихна злорадо и поклати глава:
— Винаги е падала, какво толкова се перчи.
Сега беше неин ред. Радиоуредбата прогърмя:
— Дами и господа, следващата ни ездачка няма нужда от представяне, но все пак ще го направя. Удостоени сме с голямата чест и привилегия този следобед с нас да бъде най-великата звезда на родеото в Монтана за всички времена. От Огъста при нас идва номер пет, сензационната, несравнимата Маги Форд.
— В такива моменти в театъра се пожелава «да си счупиш крак» — прошепна Ед.
— Ед! — Джулия го шляпна по коляното.
— Не съм го измислил аз! — вдигна ръце да се защити той.
— Да се надяваме, че няма да си счупи друго — обади се Конър. — Ето, започва се.
Преградата се отвори и конят изскочи на арената. Майка му бе заела идеална стойка, държеше ботушите си над раменете на коня, когато предните му крака се забиха в земята. Тя стискаше юздата с лявата си ръка, а с дясната галеше въздуха като балерина, после снижи крака към плешките на коня с изпънати право напред пръсти. Апаратът на Конър снимаше по шест кадъра в секунда. Някои от снимките щяха да се получат чудесни. Вдигна се прахоляк, сенките бяха черни, а конят — набит сив жребец с диви очи, изнасяше представлението на живота си. Нямаше начин да успее да я изхвърли от гърба си. Сега го пришпорваше умело, като предугаждаше всеки негов скок и яздеше, сякаш мятанията му не бяха нищо особено.
Ед и Джулия бяха скочили на крака и аплодираха, както и всички останали, но Конър не се включваше, а продължаваше да снима през шестте секунди и не спря, докато асистентите не се приближиха до коня и не свалиха майка му невредима на земята. Конър остави апарата и се изправи да аплодира заедно с всички останали. Джулия подскачаше като дете. Разпери ръце и прегърна Ед, а после направи същото и с Конър.
— Това бе невероятно! — извика тя.
— Конър, това не е естествено! — каза Ед. — Майките не правят такива неща.
— Да, знам. Трябва да я заключа някъде. Хайде, да отидем при нея.
Три часа по-късно седяха в задната стая на «Елмърс» в Шото, а купата бе поставена на видно място на масата — между бирите и пържолите. Майката на Конър бе завършила с резултат осемдесет и пет и твърдеше, че е заслужавала деветдесет, но един от съдиите бил твърде тъп.
Не можел да различи задницата на коня от глезените му и й отнел точки, защото конят й бил прекалено кротък.
Маги разказваше на Джулия за миналото — истории, които Конър бе слушал много пъти и на някои от които дори бе присъствал, така че знаеше съвсем точно къде свършваше истината и къде започваха преувеличенията. Сега тя разправяше поредната история за Кралицата Макфол — тази, в която бедната жена бе нападната от рояк пчели насред интервю за телевизията. Въпреки че Ед несъмнено бе слушал за тази случка и преди, изглеждаше погълнат от разказваното също като Джулия. Той сякаш имаше неизтощим апетит за всичко, което майката на Конър разказваше. Пържолите бяха огромни и никой не успя да дояде своята, освен Ед, в момента омитащ и пържолата на Джулия. Конър избута стола си назад и протегна крака.