Беше традиция парашутистите сами да изработват и поправят по-голямата част от костюмите и парашутите си. Ед си шиеше нов червен водонепромокаем блузон и се чувстваше по-доволен, отколкото би признал, от това как се справя със задачата. Както бяха отбелязали няколко от бившите му приятелки, той притежаваше «разбиране за женското мислене». Много малко от тях, ако изобщо имаше такива, бяха наясно с цената, която се налагаше да плати.
Бащата на Ед — Джим Тъли, станал със собствени усилия мултимилионер, бе по-известен на жителите на Кентъки като Големия Джим, Човека с косачките. Той бе ходещо въплъщение на това, което сам наричаше прост упорит южняк. Четвърти и последен син на коняр, който напуснал семейството си и се пропил до смърт по време на Голямата депресия, Джим бе роден с нюх за добрите възможности и две големи ръце, които да ги сграбчват.
Като дете носеше в ръка обувките си по пътя до училище, за да не им се изтъркват подметките, и затова се бе заклел, че неговите деца никога няма да правят същото. От осемгодишна възраст косеше морави след училище и даваше половината от спечелените пари на майка си, а останалите спестяваше. Когато някоя косачка бе за ремонт, той я поправяше сам, така че в един момент вече познаваше всяко винтче, болтче и зъбче от различните съществуващи модели. На седемнайсет години постъпи в колеж да учи бизнес администрация, но напусна още след първия месец, тъй като прецени, че знае повече, отколкото могат да го научат.
И наистина знаеше. На двайсет и пет притежаваше собствен магазин «Косачките на Големия Джим» — «Покажете ни по-добра оферта и ние ще я отрежем!», — а на трийсет и пет имаше цяла верига магазини за косачки из щата и в Охайо. Продаваше американски модели, както и вносни, включително и собствената му марка «Косачките на Големия Джим», които се сглобяваха в завода, който бе построил в Тайван. Лицето му — красиво, но не чак толкова, че да не му се довери човек — грееше от билбордове и телевизионни екрани и приканваше всички да посетят Големия Джим, «където тревата расте по-зелена». И хората наистина отиваха при него.
Построи си на един хълм къща с голяма веранда и колони и я нарече Грасланд. В имението имаше фонтани и пауни, слуги и четири хиляди декара пасбища, където расови коне мързеливо пасяха и размахваха опашки. Купи нови къщи и коли на майка си, братята и сестрите си и после се зае да си намери булка, която да подхожда на високото му положение.
Веднага щом Големия Джим зърна Сюзън Дюфорт, разбра, че тя отговаря на изискванията му. Беше родена в Кентъки, в семейство на кореняци. Красива, културна, чувствителна и остроумна, тя бе единствената дъщеря на едно от най-старите и уважавани семейства в Кентъки. Родителите й — Ленард и Ърнестин — бяха отвратени от перспективата той да им стане зет. Но Джим ги ухажва също така настойчиво, както ухажваше и дъщеря им, и скоро и тримата се предадоха. Сватбата бе отразена на първите страници на вестниците, както и раждането на децата им — Джим-младши (Малкия Джим), Чар ли — една година по-късно, и Едуард — три години след него.
Първите двама синове бяха истински копия на баща си. И двамата бяха наследили русата му коса, изпъкналата челюст, широката зъбата усмивка. Говореха като него, перчеха се като него и вършеха всички неща, които Големия Джим също би правил, ако бе разполагал с техните привилегии в детството си. И двамата бяха капитани на отбора по футбол в колежа, работеха усилено и тренираха всеотдайно. Що се отнася до нещата, които интересуваха майка им, проявяваха малко търпение и още по-малко талант.
Сюзън Дюфорт-Тъли можеше да свири на всеки музикален инструмент, който се озовеше в ръцете й, но най-голямата й любов бе пианото. В младостта си таеше амбиции да стане професионална пианистка, но баща й заяви, че този свят е прекалено жесток и населен от подли и неприятни хора. Така че тя свиреше за удоволствие, макар че все още понякога сънуваше как изнася концерт в Карнеги Хол, обляна от светлините на прожекторите, облечена в дълга рокля от червено кадифе, което се стеле на сцената около нея. Единственият човек, който разбираше тези мечти, бе Ед.
Един от най-ранните му спомени — предполагаше, че е бил едва на три години, може би дори по-малко — бе как се събужда посред нощ и чува звуците на пианото. Майка му страдаше от безсъние и имаше навика да се измъква от леглото, да слиза долу и да свири на огромния черен роял «Стейнуей», който стоеше в хола. Ед си спомняше как се бе измъкнал от стаята си по пижама, със замъглен поглед и полузаспал, как бе седнал на кремавия килим на площадката и как бе я гледал през парапета.