И точно тогава подмина последните дървета и видя, че се носи право към бледозеленото спокойствие на поляната с грацията на ангел.
Докосна земята с крака, претърколи се, отново се изправи, преди парашутът му да се отпусне долу, и почти се учуди, че гората не избухна в спонтанни аплодисменти. Прииска му се да направи поклон.
Погледна нагоре в очакване да открие Конър, но той не се виждаше. Свали презрамките на парашута и тъкмо събличаше костюма си, когато чу гласа на приятеля си:
— По дяволите! Ох! Ох! По дяволите!
Разнесе се силен трясък от разцепване на дърво и ботушите на Конър се появиха през клоните на един от големите борове, следвани от тялото му. Парашутът му се изду над дървото и после бавно се отпусна, скривайки и бора, и човека. Сетне нещо поддаде и Конър отново се появи и политна надолу и за един ужасен миг Ед си помисли, че приятелят му ще падне от такава голяма височина. Но след около три метра въжетата се опънаха и Конър увисна на тях, поклащайки се леко напред-назад на около двайсет и пет метра от земята.
Изведнъж всичко отново утихна. Ед стоеше и го гледаше, а Конър вдигна маската от лицето си и продължи да виси безпомощно и да се взира надолу към приятеля си. Ед се стараеше да не се разсмее.
— Здрасти — каза той.
— Мамка му!
— Добре ли си?
— Да, страхотно.
— Обзалагам се, че изгледът е великолепен оттам, нали? Знаеш ли, и аз гледах това дърво и се питах дали е подходящо, та човек да се приземи върху него. Но после реших, че не е и че ще ми е по-добре на поляната.
— Майната ти, Тъли!
— Имаш ли нужда от помощ?
— Не и от теб, глупако.
Ед се засмя и започна да събира парашута си. Конър намери един клон, на който можеше да стъпи, и после внимателно подръпна въжетата, за да провери колко здраво са захванати. Сетне извади от джоба на панталона си спасителното въже и се завърза за дървото. Самолетът мина над главите им и след няколко минути Чък Хеймър и Фил Уийтли плавно се спуснаха на поляната. И двамата се приземиха безпроблемно.
— Ей, Конър — провикна се Чък. — Ябълки ли береш там горе? Нямаш късмет, приятел, това е бор.
Конър не му отговори. Опитваше се да освободи парашута си. Чък и Фил смъкнаха презрамките и костюмите си и се заеха да прибират парашутите си. Докато бяха заети с това, Чък не престана да се майтапи:
— Е, това си беше лесно място за приземяване. Ти какво ще кажеш, Ед?
— Аха. Фасулска работа.
— Ами ти, Фил? Не те затрудни, нали?
— Ами… нищо особено — той се ухили, но тъй като бе новак и не познаваше особено добре Конър, се притесняваше да се включи в закачките.
Докато Конър се приготви да се спусне от дървото, вече имаше многобройна публика. Останалите седмина парашутисти се бяха приземили и всички бяха уцелили поляната, след което вдигаха глава към него и започваха да правят разни остроумни коментари. Конър не им се даваше. Ед, който го познаваше добре, знаеше, че приятелят му оценява комичното в ситуацията и се преструва на по-сърдит, отколкото всъщност е. Когато най-накрая се спусна по въжето, всички го аплодираха. Той им показа среден пръст.
— Благодаря. Благодаря ви много. Шайка смотаняци.
На по-малко от метър от земята той пусна въжето изскочи, но когато краката му докоснаха почвата, едното му коляно се прегъна и Конър извика и падна. Двама-трима от парашутистите се засмяха, решили, че той прави някакъв номер, но Ед разбра, че нещо се е случило, и изтича при приятеля си.
— Какво стана?
— Глезенът ми. Скочих върху някакъв камък. По дяволите!
Седна и дръпна нагоре крачола си. Развърза ботуша си и дръпна чорапа надолу. Ед видя, че кракът бързо отича.
— Хей, Конър, мреш си да си център на вниманието.
— Така е. Просто копнея за любов.
Повикаха хеликоптер по радиостанцията и Конър бе издърпан на него, а останалите седмина се заеха с гасенето на пожара. Не бе голяма битка. Бързо поставиха положението под контрол, после се заеха да изсекат просеки по северния и южния склон. Вятърът стихна и с приближаването на нощта въздухът стана хладен и влажен, а огънят се укроти като агънце. На следващия ден съвсем го надвиха. Удържаха го в границите, които му бяха наложили, и прекараха нощта в зариване. До съмване на втория ден всичко бе готово и изметено.