Ед и приятелите му свириха на рождения ден на Дона Киамото в «Хенрис» и се представиха толкова добре, че публиката не им позволи дори да починат. За една от песните ги извикаха три пъти на бис. Ед не очакваше, че Джулия ще присъства, но тя се сменяше точно в този ден и някак бе успяла да се измъкне по-рано. Докато пееше, Ед не отделяше поглед от нея. Тя танцува почти с всички, освен с бедния Конър, който седеше на първата маса, гледаше и изпи твърде много бири, вдигнал превързания си крак на един стол и подпрял патериците на облегалката на своя. Беше се оказало, че глезенът му не е счупен, а само изкълчен, но бе достатъчно зле, за да му попречи да скача известно време.
Ед и Джулия му помогнаха на връщане — той вървеше, прегърнал през раменете и двамата, а Ед носеше патериците. Беше почти утро, птичките започваха да се обаждат от клоните на тополите край реката. Конър пееше заваляно, повтаряйки едни и същи думи отново и отново, а Ед и Джулия се смееха и го подкачаха. Една полицейска кола мина край тях, спря и полицаят отвори прозореца. Джулия пусна в действие чара си и обясни, че приятелите й са парашутисти пожарникари и че Конър се е контузил по време на работа. Полицаят се усмихна, пожела им лека нощ и продължи.
Помогнаха на Конър да се качи по стълбите, а той повтаряше колко хубава двойка са те двамата. Каза, че са най-красивата двойка в целия свят. Джулия се смееше толкова силно, че тримата едва не паднаха.
— Така е, повярвайте ми — настояваше той заваляно. — Ти си просто… красива, Джулия. Ти си…
— Красива?
— Да. Точно така. Ти си красива. Не само за картинка…
— Благодаря, Конър.
— Не, искам да кажа… Ти си… наистина си красива. Боже, колко си красива! Мамка му, знаеш какво ти казвам. Ед, ти си голям късметлия… да имаш такава жена. Джулия, и ти си късметлийка с този… грозен стар кучи син.
Помогнаха му да легне и Ед свали обувката от левия му крак. Конър вдигна превързания си десен, който нямаше обувка, и Джулия отново се разсмя толкова силно, че се наложи да седне на леглото.
— Нямаш обувка на този крак — обясни Ед.
— Какво? А, да.
— Сега заспивай.
Неочаквано Конър се протегна и хвана и двамата за ръцете. Вдигна глава от възглавницата и Ед видя в светлосивите му очи тъжна настойчивост, която никога преди не бе виждал и която не разбираше — дори и като вземеше предвид изпития алкохол.
— Обичам ви и двамата. Наистина ви обичам, нали го знаете?
Ед разроши косата му, а Джулия се наведе и нежно го целуна по челото.
— И ние те обичаме, каубой — отвърна Ед. — Сега заспивай.
8.
Джулия бе чула веднъж на една конференция по образователна психология шегата, че първата половина от живота на човек се съсипва от родителите му, а втората — от децата му. Не можеше да прецени истинността във втората част на това твърдение, но след като в работата си бе видяла проваления живот на толкова много млади хора, не се съмняваше никак във верността на първата му част. Психологическите съветници и терапевти от почти всички школи се насърчаваха да се вгледат в себе си, за да могат по-добре да помагат на клиентите си. В повечето отношения Джулия смяташе, че разбира самата себе си достатъчно добре и благодарение на това е такава, каквато е. Единственото изключение бе свързано с баща й.
Когато Конър я попита за него онази вечер, докато пътуваха в колата на връщане от родеото, едва не се разплака. Това бе странно, тъй като можеше да минат месеци, без изобщо да се сети за баща си, и после съвсем неочаквано, като изневиделица, загубата му, преживяна преди толкова много години, я връхлиташе като юмручен удар в слънчевия сплит. Чак по-късно й хрумна, че Конър притежаваше нещо, което й напомняше за баща й.
Тя имаше приятелки, чиито родители живееха в такова постоянно състояние на война, че когато единият си заминаваше, това се възприемаше почти с облекчение. Но с нейните родители нещата съвсем не бяха такива. Доколкото тя бе в течение на отношенията им, те бяха напълно щастливи, повече от щастливи. За разлика от други родители, нейните изглеждаха наистина влюбени. И после, един ден, като гръм от ясно небе, баща й съобщи, че е влюбен в друга жена, събра си багажа и ги напусна.
До този миг Джулия го обожаваше. Той бе нейният герой, красив мъж, рус и висок, със страхотно чувство за хумор, бащата, за когото й завиждаха приятелките в училище. Когато му доверяваше нещо, дори глупаво и незначително, случило се в училище, или споделяше с него мнението си по някой въпрос, той винаги я караше да се чувства, сякаш тя казваше нещо интересно и важно.