Той й каза, че е от Детройт и че родителите му и по-големият му брат са в затвора, без да обясни за какво, и Скай не попита. Когато бил на четиринайсет, избягал и през изминалите три години постоянно пътувал. Разказа й, че е бил в Мексико, Никарагуа и Салвадор и че е видял такива неща, каквито преди дори не си е представял, че съществуват.
— Какви?
— Магии. Шамани. Хора, които минават през огън, без да оставя никакви следи по тях. Хора, които умират, защото някой ги е проклел. Видях как съживиха една умряла жена.
Скай се заинтересува от това, но той не пожела да й разкаже. Попита го защо е дошъл в Монтана и получи отговор, че искал да срещне мечка гризли в гората. В Мексико бил научил, че това е духовното му животно, тъй като е бил мечка в предишния си живот. Тя се засмя, защото бе толкова кльощав, че нямаше нищо общо с мечка. Може би някое насекомо или жираф, или нещо такова, но мечка гризли? В никакъв случай. Той, изглежда, се засегна и млъкна, така че се наложи да се извини и като се насили да остане сериозна, го попита как възнамерява да намери гризли. Шон призна, че няма да е лесно, но предположи, че трябва да се отправят към парка Глейсиър, за който му казали, че е добро отправно място за търсенето.
Скай кимна и се опита да запази сериозното си изражение:
— Аха.
— Имаш ли по-добра идея?
Тя можеше да се сети поне за сто.
— Няма значение. Не ми пука.
Пътуваха целия ден, слънцето ги изпревари и се отправи към снежните върхове на планината, която се извисяваше пред тях. Следобед стана толкова горещо, че отбиха от магистралата и поеха по тесни виещи се пътища през гората, в която гъмжеше от насекоми. Намериха поток с дълбок вир и без да се смутят, поплуваха голи в студената бистра вода, после легнаха на една полянка с диви цветя и се изсушиха на слънце, а край тях танцуваха пеперуди. Шон й каза, че е красива, и тя си помисли, че ще иска да я докосне, което не я изплаши, но той само се взираше в небето и изпуши още един джойнт, сякаш изобщо не забелязваше присъствието й.
Когато се върнаха на магистралата, от запад небето се пълнеше с големи сиви буреносни облаци, между които слънчевите лъчи едва се процеждаха, бледи и студени. Светкавици започнаха да прелитат между развълнуваните им купове и планината отдолу.
Скай зърна полицейската кола преди него. Нещо я накара да се обърне назад и точно в този момент полицаят включи сигналната лампа. Шон погледна в огледалото за обратно виждане, но не каза нищо. Не изглеждаше изплашен, дори разтревожен, просто бе като вкаменен. Намали и спря на банкета и полицейската кола зад него направи същото. Полицаят не излезе веднага, очевидно проверяваше номера им по радиостанцията.
— Какво ще кажем?
Шон сви рамене.
Полицаят слезе от колата и тръгна бавно към тях. Шон отвори прозореца и наблюдаваше полицая в страничното огледало. Когато се приближи, полицаят се наведе, за да погледне Скай. Беше млад, навярно към двайсет и пет годишен, с грижливо оформен риж мустак и сини очи, които бяха доста раздалечени и гледаха дружелюбно. Той докосна шапката си и отправи към Скай най-хубавата си усмивка.
— Здравейте. Накъде сте тръгнали?
— Към Глейсиър — отговори Шон, без да го поглежда.
— Чудесно. На почивка ли?
— Да.
— Колата ваша ли е?
— На един приятел.
— Аха. Добре. Бих искал да видя шофьорската ви книжка, талона и застраховката, моля.
Шоп се завъртя и посегна към чантата си. Изведнъж Скай бе завладяна от лошото предчувствие, че в чантата му има пистолет и че се кани да направи нещо неразумно и ужасно. Но той сякаш размисли и се обърна към полицая:
— Забравих. Откраднаха ми всички документи.
Нещо се промени в погледа на полицая и той стана по-суров.
— Ако обичате, слезте от колата, сър.
Изправи се, протегна се към дръжката на вратата и в същия момент Шон запали двигателя. Полицаят бързо отвори вратата и се опита да сграбчи младежа за рамото, но колата вече се движеше и той загуби равновесие и падна, а при падането ръката му се пъхна зад седалката на шофьора, изви се и се заклещи. Мъжът извика.
— Спри! — изкрещя Скай. — Спри!
Чу се силно изхрущяване и от писъка, който последва, тя разбра, че ръката на полицая се е счупила. Но Шон или не чу, или не се впечатли. Просто натисна газта още по-силно, така че гумите изсвириха и запушиха, а колата се върна на магистралата, влачейки полицая, който викаше и пищеше от болка. Скай продължи да крещи: