— Знаеш ли, Скай, това, което правим тук, не се променя особено всеки ден, нали? Имам предвид основните неща.
— Например кои?
— Например всяка вечер — почти всяка вечер — палим лагерен огън, събираме се около него и така нататък. Вечеряме, измиваме съдините си, мием си зъбите и пием вода. И ти всеки ден записваш това в дневника си, в което няма нищо лошо. Но дали не би могла да опиташ да пишеш за някои неща, които не се случват всеки ден? Нали се сещаш? Необикновени, интересни неща…
Скай се изсмя презрително:
— Аха. И какви по-точно?
— Ами например вчера наблюдавахме онзи невероятно красив залез. Или днес, когато трябваше да прекосим потока, как закачихме въжето и се прехвърляхме по него. Или миналата седмица, когато си подстрига косата.
— Това не беше интересно. Какво му е било интересното?
Джулия си пое дълбоко дъх.
— Добре. Тогава можеш да пробваш да напишеш защо според теб тези неща изобщо не са интересни. И защо всичко ти се струва толкова скучно.
— Мислех, че е очевидно.
— Не и според мен. Обясни ми.
Момичето изсумтя леко, после погледна настрани и поклати глава.
— Скай?
Скай рязко обърна лице към нея с блеснали от яд очи.
— Слушай. Опитваш се да ми станеш приятелка. Но аз не те искам за приятелка. Така че ме остави на мира.
После стана и се отдалечи. Същата вечер бе неин ред да запали лагерния огън и както обикновено, тя отказа да го направи. Всички се събраха в кръг и говориха два часа без никаква полза.
Вечерният лагерен огън бе сърцето на програмата. Джулия бе виждала как той повлиява на група след група, заразявайки децата със своята светлина и топлина. Край него се хранеха, смееха се, разказваха истории, там обсъждаха случилото се през деня и там дори най-трудните деца постепенно отваряха сърцата си. Но всяка вечер, когато бе ред на Скай да запали огъня, групата седеше на тъмно, децата мълчаливо ядяха студената овесена каша и си лягаха рано. Всички се ядосваха, някои особено силно, ала им беше писнало от опитите да убедят Скай да отстъпи. Освен възрастните, единственият, който се държеше приятелски с нея, бе Байрън. Тя го отблъскваше постоянно, но той продължаваше да стои редом и да я защитава.
Джулия прекарваше дълги часове, обсъждайки Скай с терапевтите на програмата, и още повече време на телефона в базата през почивните си дни. Разговаряше с полицая, който следеше дали Скай спазва изискванията по условната си присъда, с ръководителя на програмата и различни психолози и съветници, които бяха работили с нея. Няколко пъти се опита да поговори по телефона и с майка й. Тя звучеше разсеяна и незаинтересована, сякаш й бе трудно да си спомни коя е Скай. Беше очевидно, че е под въздействието на някакви медикаменти. Веднъж бе започнала да плаче, а друг път веднага затвори. Последния път, когато Джулия й се обади, попадна на втория баща на Скай. Когато се представи, той започна да й крещи и каза, че не би могла да говори с майката на Скай и за кого се мислела тя, по дяволите, та постоянно звъни и разстройва хората, мътните да я вземат.
По време на последната си почивка, след рождения ден на Дона Киамото, Джулия прекара цял ден с Глен Нилсен в обсъждане какво да направят. И двамата се съгласиха, че е време да се действа радикално. Щяха да заведат Скай на специално приключение.
Приключението бе крайното средство, до което прибягваха в програмата, и то само когато бяха стигнали до задънена улица, използвайки обичайните техники, без да постигнат никакъв напредък. Отделяха проблемното дете от групата и двама от ръководителите го водеха на двудневен поход, който бе физически и емоционално изтощителен. Ефектите от него можеха да бъдат доста драматични, както и — съвсем съзнателно — неговото начало. Точно това бе причината Глен да се появи точно сега, посред нощ, за да се присъедини към тях.
Поне така бе по план. Беше обещал да пристигне към три, а вече минаваше три и половина. После Джулия чу изпукване от счупена съчка някъде край потока, взря се в сенките и различи една фигура. Тихо се измъкна от спалния чувал, нахлузи обувките си и се спусна по склона към него. Въздухът ухаеше на нещо сладко и смола.
— Здрасти. Извинявай. Загубих се.
— Директор на програма за оцеляване сред дивата природа се изгубва в гората. От това би излязла страхотна новина.