— Само го сподели с някого и си уволнена.
Постояха известно време, обсъждайки шепнешком какво ще каже Глен на групата. Совите отново забърбориха. Джулия се чувстваше нервна.
— Боже, дано това не я побърка съвсем!
— Ще я побърка, но малко. И ще й помогне. Ти готова ли си?
Скай яздеше. Никога не се бе качвала на кон през живота си, но без никакъв страх или каквото и да било усилие сега яздеше, направо препускаше стремглаво. Яздеше лъскав черен кон, с който прекосяваше в галоп някакъв хълм. Хълмът бе гладък и заоблен, като кадифен, с висока зелена трева, която се полюшваше на вълни от вятъра. Небето бе огромна арка от светло синьо. Скай отметна глава и усети как слънцето топли лицето й, как косата й се развява зад нея. Нямаше седло, нито дори юзди, просто стискаше гривата на коня, макар да не се налагаше, можеше и да се пусне, знаеше, че може, така че го направи, разпери ръце и се почувства като летящ самолет. Не беше проблем да накара коня да завие, като леко се наведе на едната или другата страна.
В далечината пред нея имаше някаква фигура. Стоеше и я чакаше там, където върхът на хълма се срещаше с небето. Беше прекалено далече, за да види кой е, но знаеше, че е мъж. Като че ли носеше някакво дълго тъмно палто. После, когато тя се приближи, той вдигна ръце и ги разтвори към нея и Скай видя, че това е баща й. Не беше го виждала от много години и почти не го помнеше как изглежда, но сега бе сигурна, че е той. Викаше я.
— Скай? Скай?
Изведнъж лицето му се промени. Тя вдигна глава и видя, че две лица се взират в нейното на фона на нощното небе. Нито едно от лицата не бе на баща й, така че тя изпищя.
— Скай? Това съм аз, Джулия. И Глен. Всичко е наред.
Момичето седна и разтърка очи.
— Какво става?
— Сънуваше.
Скай се огледа. Останалите деца седяха и я наблюдаваха.
— Ще направим нещо специално — каза Глен. — Може ли някой да светне тук?
Джулия имаше фенерче и Кейти, Лора и Скот също светнаха със своите. Скай засенчи очи. Главата й бе замаяна от съня и тя се почувства объркана от всички тези хора, които се бяха появили ненадейно.
— Какво става? Колко е часът?
— Слушайте — заяви Глен. — Искам всички да се съберат в кръг. Колкото може по-бързо.
Последва мърморене и пъшкане, но след минута се скупчиха в кръг. Вечер всички трябваше да предадат на ръководителите обувките и панталоните си, за да не могат да избягат през нощта, така че сега повечето, включително и Скай, бяха увити в спалните си чували, а някои стояха боси. Децата мълчаха и Глен продължи:
— Така. Съжалявам, че трябваше да ви събудя, но дойдох тук тази вечер поради много важна причина. Някой може ли да се досети каква е тя?
Пълно мълчание.
— Някой иска ли да предположи?
Мич вдигна ръка.
— Мич?
— Скай. Трябва да е нещо, свързано с нея.
— Браво. Точно така. Тук съм заради Скай.
Скай заби поглед в земята. Беше шокирана, но нямаше никакво намерение да го показва.
— Някой може ли да добави още нещо? — продължи Глен. — Мич?
— Защото тя пречи на всички.
— Не е вярно! — включи се Байрън. — Просто не иска да играе по техните правила, това е всичко. Някои хора предпочитат да правят нещата така, както на тях им харесва, и според мен това си зависи от нея. Понякога ни е много трудно, на всички нас. Но особено на нея. — Той сякаш остана без дъх и за момент замълча. — Както и да е, на мен изобщо не ми пречи.
— Това е, защото си падаш по нея.
— Мич, това е неприемливо — обади се Скот.
— И аз мисля така — кимна Глен.
Той поиска Мич да се извини, после благодари на Байрън и попита дали някой друг иска да каже нещо, но останалите мълчаха. Сетне Глен съобщи, че двамата с Джулия ще заведат Скай на «приключение», и попита дали някой може да предположи какво ще представлява то. Уейн вдигна ръка.
— Сякаш ще търсите нещо ли? Като заровено съкровище? — чу се смях. Уейн се ухили на Мич и Пол. — Или пък някакъв свещен ключ?
— Ъхъ — кимна Глен. — Точно такова приключение. Отиваме на поход само ние тримата за два дни, за да помогнем на Скай да намери един ключ.
Скай направи гримаса и погледна към звездите. Боже, тези хора бяха просто уникални! Нямаха намерение да я оставят на мира. Всичко бе толкова смущаващо и тъпо.
— Ключ? — попита тя. — Ключ за къде?
— Ти как мислиш? — отвърна с въпрос Глен.
— Нямам никаква представа. И знаете ли какво? Да ви кажа честно, не ми пу… — сведе глава. — Не ме интересува.
Глен кимна замислено.
— Добре, Скай. Тогава ще трябва да опитаме да намерим ключ и за това. Така че вие двете с Джулия се обличайте и съберете багажа си. Тръгваме след пет минути. Благодаря на останалите. Извинете, че ви събудих, но това бе важен момент за Скай и държахме вие да бъдете част от него. Вероятно ще искате да й пожелаете успех.