Стигнаха до върха на планината час преди залеза на следващата вечер, точно както бяха планирали.
За двата дни изминаха четирийсет и пет километра и изприказваха неизброимо много неща. Джулия бе ходила на три «приключения» преди, но нито едно като това със Скай. Сякаш някаква язовирна стена се бе срутила вътре в момичето и шестнайсет години потискана болка сега се изливаше неудържимо.
Скай разказваше за баща си, който ги бе изоставил, за пиенето на майка си, за бавното пропадане в депресията и отчаянието. Говореше за мъжете, които майка й водеше у тях, във фургона им, които накрая винаги й крещяха и я биеха, а понякога биеха и Скай, и как тя не можеше да разбере какво намира майка й у тях, особено в онзи, за когото се бе омъжила и който я биеше повече от всички останали, взети заедно.
Говореше как мрази да стои навън по цяла нощ, да се мотае из града и край железопътната линия заедно с други загубени души като нея само защото я гонеше страх да се прибере във фургона. И за това как бе почнала да взема наркотици, за да не мисли за тези неща. Първо лепило, после марихуана и хапчета, а накрая всичко, което й попаднеше, освен крек и хероин, за които знаеше, че побъркват човек и го убиват. И за това как започна да краде, защото само така можеше да си намира пари за дрога, освен, разбира се, като си сваля гащите пред някой гаден стар перверзник, както някои момичета на нейната възраст и дори по-малки, но което тя не беше правила и никога нямаше да направи.
Докато тя говореше, се изкачваха непрестанно на запад по протежение на долината, следвайки извивките на потока. Ту се катереха по скали, ту заобикаляха по виещи се пътеки през дърветата. Пред тях неизменно бе планината, под тях — бълбукащият поток. Понякога планината изчезваше от поглед зад някой горист хребет или хълм, но след половин час се появяваше отново, по-голяма и по-ясно очертана. Не спираха да ходят, а думите се изливаха от нея. Също и сълзите. Джулия никога не бе виждала толкова продължителен плач. Скоро на бузите на Скай се появиха големи бледи петна там, където сълзите бяха отмили прахта. Много често тя започваше да ридае толкова силно, че се налагаше да спрат и Джулия и Глен да застанат от двете й страни и да я прегръщат, докато риданията й не стихнат. После отново тръгваха.
Първата вечер лагеруваха край потока и Скай за пръв път запали сама огън. Стори го без никаква помощ от тях двамата и с такава лекота, сякаш го бе правила цял живот. Усмихваше се доволно, когато пламъците лумнаха, и каза: «Видяхте ли, не съм чак толкова непохватна и глупава, гледах и през цялото време знаех как се прави».
Приготвиха си задушен ориз със соево сирене и пипер и докато ядяха, слънцето се спусна зад планината, а Скай вдигна глава и посочи към небето. Точно над тях ято гъски се бяха отправили на запад, описали съвършен ъгъл, и летяха толкова високо, че крилата им бяха озарени от последните слънчеви лъчи и блестяха бели на фона на кораловото небе. Когато се стъмни и огънят почти изгасна, Джулия попита Скай за деня, в който бе загинал младият полицай. Дълго време Скай не каза нищо, само се взираше в жарта. После си пое дълбоко дъх и започна да разказва. Говореше тихо, със спокоен глас, който потрепери само когато стигна до това как ръката на полицая се бе заклещила зад седалката на Шон и как бе видяла страха в очите му.
А сега, на следващата вечер, те се изкачваха по сенчестия склон на планината към върха. Не беше истинско катерене, по-скоро поход и когато им оставаше съвсем малко до върха, Глен съобщи на Скай, че там ще ги чака някой. Тя искаше да знае кой, но Глен и Джулия й казаха единствено, че е човек, когото не познава.
Преди няколко седмици Джулия се бе обадила на номера, който Конър й бе намерил от колегата си индианец, и бе говорила за пръв път с Джон Изправената птица. Оказа се, че той е адвокат, посветил живота си на работата с младежи в резервата, опитвайки се да засили у тях чувството за принадлежност, да събуди интереса им към историята и културата на индианското племе, което бе обитавало тези места. Джулия му разказа за Скай и без дори да го моли, той заяви, че ще бъде щастлив да помогне по всеки възможен начин. Когато решиха да организират специалното приключение за Скай, Джулия му се обади отново и двамата заедно съставиха плана. Целия ден младата жена бе много развълнувана от това, което предстоеше, но сега се тревожеше и се питаше дали замисленото наистина е добра идея.