Апартаментът изглеждаше странно тих без Ед, който вечно бъбреше нещо или пееше. Конър се съблече и си взе чаша мляко и книгата за Бъроус в леглото.
Не знаеше много за Бъроус, освен че бе направил много необикновени снимки за списание «Лайф» и че бе загинал в хеликоптер, с който той и няколко други фотографи и репортери пътували, за да снимат в Лаос. Книгата го описваше като тих, скромен и смел, верен на принципите си човек, чието сърце се вълнувало дълбоко от страданията, които той откривал и отразявал, за да бъдат видени от целия свят. Конър прочете книгата от кора до кора за два-три часа и бе потресен. Имаше една снимка, на която се връщаше отново и отново.
Група южновиетнамски войници бе заобиколила млад мъж от виетконгската армия, който бе на колене. На врата му бе нахлузено въже, черната му риза бе разкъсана и висеше около кръста му, а ръцете му бяха вързани на гърба. От белезите по лицето и тялото му и от начина, по който войниците държаха пушките си, бе очевидно, че му бяха нанесли жесток побой. Технически погледнато, както всички творби на Бъроус, снимката бе съвършена. Композицията бе безупречна. Но очите на младия мъж придаваха на снимката особеното й въздействие. В тях естествено имаше страх, но имаше и кураж, сякаш мъжът някак бе успял да преодолее болката от мъченията и страха от неизбежната и сигурна смърт.
Дълго след като Конър остави книгата и изгаси светлината, образът остана в главата му и той се питаше дали е способен на такъв кураж — или най-малкото на куража, който Бъроус бе имал, за да гледа този ужас отново и отново без страх и колебание. И някак си, за пръв път, осъзна с абсолютна яснота, че ще научи отговора на този въпрос.
Мина още една седмица и Конър прекара повечето от нея, вършейки разни неща в базата, като се стараеше да не позволи на скуката да го победи. Ед още бе в Рединг с другите късметлии, които печелеха купища пари за извънреден и опасен труд. Но във вторник вечерта той се обади, че пожарът най-после е овладян и че според слуховете до уикенда ще са се върнали в Мисула. Попита Конър как е глезенът му и той го увери, че е добре. Ед се зарадва на тази новина, защото имал план, който вече бил обсъдил с Джулия: тримата да направят пътешествие с кану в Айдахо, в участък по протежението на река Самън, по която двамата с Конър се бяха спускали и преди. Конър си помисли, че това звучи по-приятно от кърпенето на парашути. Ед обеща, че ще опита да се прибере с група пожарникари от Бойси, които щели да пътуват в петък.
Когато Джулия пристигна в Мисула в четвъртък вечерта, Конър бе подготвил всичко. Беше взел назаем две канута и втора палатка, бе приготвил багажа за къмпинг и напазарувал храна. Джулия беше уморена, но в приповдигнато настроение и Конър й наля чаша червено вино, което специално бе купил същия следобед, после я накара да седне и да си почине, докато приготви вечерята. И докато той се вихреше в тесния кухненски бокс, Джулия се разположи на канапето, преметна единия си крак през облегалката и му разказа какво се бе случило: приключението и как Скай се бе пречупила, после походът в планината и колко «абсолютно невероятен» е бил Джон Изправената птица.
Лицето на Джулия бе загоряло и мръсно от всички тези походи в планината, а косата й бе сплъстена на кичури, така че тя я бе вързала с бледосиня кърпа. Но според Конър така бе по-очарователна от всякога. Хрумна му, макар че веднага се постара да прогони тази мисъл, че двамата са съвсем като двойка: тя му разказваше за работата си, а той приготвяше вечеря. Беше простичка домашна сцена и знаеше, че не означава нищо, но чувството, което пробуди у него, бе ново и помитащо. Конър се запита дали някога ще намери жена като Джулия. Съмняваше се, че това ще стане, но не позволи на тази мисъл да го натъжи или да развали момента.
Беше купил филе от сьомга и го изпържи, така че кожичката да стане хрупкава, а месото — сочно. За гарнитура приготви салата и пресни картофи и Джулия заяви, че това е най-вкусната сьомга, която е опитвала. После ядоха боровинки със сметана, пиха кафе, седяха и си говориха, докато допиха виното. Конър пи съвсем малко, защото не искаше отново да се изложи. Дълго седяха и си говориха, макар че всъщност Джулия бъбреше през повечето време. Конър я слушаше, на моменти не чуваше това, което му казваше, а просто се наслаждаваше на възможността да я гледа.
Книгата за Лари Бъроус бе на масата и Джулия я взе и започна да го разпитва за нея. Докато тя прелистваше бавно и разглеждаше снимките, Конър затаи дъх да види дали ще коментира нещо за снимката, която го бе впечатлила най-много, но тя само я погледа известно време и после продължи. Спря се на една снимка, на която малко момиче се бе проснало върху трупа на майка си и плачеше неутешимо, вдигнало за миг лице към обектива на апарата.