Жената зад щанда го обслужи усмихнато и попита накъде се е запътил. Конър обясни, че ще се спускат с кану по реката и попита може ли да остави камиона си на паркинга отзад. Жената не възрази. Току-що бе изпекла бисквити с шоколад и те ухаеха толкова вкусно, че той се изкуши да купи от тях, както и няколко портокала, и й благодари.
Когато се върна при реката, видя, че Джулия е съблякла тениската си и е с черен бански, който явно бе облякла от сутринта. Носеше слънчеви очила, събула бе сандалите си и бе навила крачолите на бермудите си. Краката й бяха дълги и загорели, но глезените и ходилата й бяха светли от постоянното ходене с планинарски обувки.
— Виждам, че обичаш слънцето.
— Обожавам го. Казват, че е вредно за кожата, но не ми пука. Сигурно е заради италианската ми кръв. Майка ми е същата. Ед казва, че в крайна сметка ще заприличам на стара чанта.
— Майка ти прилича ли на стара чанта?
— Да, но от най-шикозните, нали се сещаш?
Конър се засмя. Седна до нея и двамата изпиха газираните си води, изядоха бисквитите и гледаха как слънцето искри върху водата. Конър й разказа, че като бил млад, баща му идвал по тези места да лови сьомга.
— Тогава сьомгата се качвала нагоре по течението, за да хвърля хайвера си. Говоря ти за онази сьомга, която е яркочервена на цвят. Помня, че татко разправяше, че имало толкова много риба, че водата изглеждала кървава.
— Вече не идват ли насам?
— Не. Построиха проклетите язовири надолу по реката, за да произвеждат електричество, и макар че помагат на някои риби да идват насам, не е като преди.
— Защо хората позволяват тези неща?
— Навярно смятат, че електричеството е по-важно от рибата.
Той обели един портокал и й подаде половината. Джулия възкликна колко е красиво това място и Конър й посочи някои от върховете, които двамата с Ед бяха изкачвали през годините.
— Знаеш ли как се нарича тази река?
— Освен че се казва Самън?
— Да. Викат й Реката, от която няма връщане.
— Защото сьомгата не се е върнала ли?
Конър се усмихна.
— Защото, когато Луис и Кларк стигнали дотук, заседнали и накрая се наложило да изядат собствените си коне.
— Значи всъщност конете не са се върнали.
Един часът дойде и отмина. Двамата седяха и си говориха още един час, но Ед все още го нямаше. Бяха се уговорили той да се обади в магазина, ако има някакъв проблем, така че Конър ходи дотам няколко пъти, но съобщение не бе получено. От време на време в далечината се появяваше кола и Джулия и Конър спираха да говорят и я следяха как се приближава с надеждата, че е Ед, но все се оказваше, че не е той. Малко след три двамата отидоха до магазина и застанаха на сянка на верандата. Чакаха там още един час и през цялото време си говореха, пиха още сода. Ед така и не се появи.
Въпреки че Джулия се стараеше да не го показва, Конър усети, че е разтревожена, а и самият той се чудеше защо Ед не се бе обадил, нито бе накарал някой друг да го направи вместо него. Накрая отиде до телефона и набра номера на базата в Мисула. Оттам му съобщиха, че пожарът в Калифорния отново се е разгорял през нощта и че се е наложило Ед и другите от екипа да останат там. Джулия слушаше и бе отгатнала какво се е случило, но двамата тъй и не успяха да обсъдят положението, защото веднага щом Конър затвори телефона, продавачката излезе от магазина, за да му съобщи, че го търсят по телефона вътре.
— Конър?
— Здрасти, Ед. Тъкмо се свързах с базата и научих.
— Много съжалявам. Щях да се обадя по-рано, но тук беше истинска лудница.
— Добре ли си?
— Да, чудесно. Само че съм ядосан, че не мога да дойда с вас.
— Ами реката няма да ходи никъде. Ще го направим друг път. Сега ще се приберем.
— Шегуваш ли се? Вървете двамата. Ще си прекарате страхотно. Как изглежда реката?
— Добре.
— Тогава тръгвайте. На Джулия много ще й хареса.
Конър се поколеба. Не беше сигурен дали Джулия ще иска да предприемат спускането само двамата. Тя стоеше точно до него.
— Слушай, Ед. Говори направо с Джулия, тя е тук.
Подаде й слушалката и докато тя говореше, тръгна да се разхожда из магазина, преструвайки се, че разглежда стоките, макар че продължаваше да слуша напрегнато. Джулия попита Ед как е и дали внимава и той очевидно й каза колко съжалява, че не е успял да пристигне в Станли и колко много му липсва тя. Жената отвърна, че и той й липсва.