Това бе гледката, която гарваните изучаваха, и когато слънцето разкри всички части от нея и представлението свърши, те разпериха криле и с няколко плавни маха прекосиха хребета. Дрезгавото им грачене отекна в тишината на утрото. Те завиха надясно, полетяха на юг, после отново на изток над друг хребет и сетне се спуснаха в един дълъг виещ се канон.
Скай чу граченето им и вдигна глава. Видя ги как прелитат над нея по протежението на виещия се канон.
— Такава ще бъда в следващия си живот.
Джулия стоеше зад нея и също бе вперила поглед към птиците.
— Гарван?
— Да. Няма ли да е хубаво да си летя така? Следващия път аз ще бъда на тяхно място.
Джулия сви рамене.
— Не знам. Аз бях такава в предишния си живот. Летенето е много приятно, но храната е ужасна. Само развалено месо. Пфу!
Скай се засмя и я погледна.
— Смешна си.
— Благодаря ти, приятелче.
— Не, хубаво е да си смешен.
Дошла бе безпощадната суха жега на ранното лято и заради това Джулия бе променила дневната програма. Сега групата ставаше рано и изминаваше определеното разстояние, докато във въздуха все още се усещаше известна прохлада. Към единайсет ставаше прекалено горещо, така че те си намираха някое сенчесто място и оставаха там до четири часа, когато жегата започваше постепенно да намалява. Прекарваха това време ползотворно, четяха, пишеха в дневниците си, рисуваха или конструираха заедно. Предния ден бяха изрисували лицата си.
Това бе идея на Скай и ако някой друг бе предложил същото преди две-три седмици, тя щеше да се изсмее подигравателно и да го определи като глупости от детската градина. По сходен начин реагира Мич вчера. Вместо да започне да спори с него, Скай търпеливо убеди останалите, че идеята й си струва.
— Не ви предлагам да изрисуваме лицата си като катерици или клоуни или нещо от тоя род — каза тя. — Трябва да нарисувате лицата си на две половини: едната — това, което сте били преди, а другата — това, което искате да бъдете.
Лестър се обади, че не разбира, така че Скай обясни идеята си отново, още по-бавно и просто, докато накрая на него му просветна и след като се ухили, заяви, че това е готино предложение и защо не започват. Имаха само едно огледало, ето защо работеха по двойки, като всеки казваше на другия какво желае да бъде нарисувано на лицето му. Скай накара Байрън да изрисува лявата половина от лицето й в тъмно синьо с кървави сълзи, които текат от окото й, и с намръщено око и обърната надолу половина от устата й. Дясната половина бе жълта, с червени, оранжеви и зелени звезди на челото и бузите и усмихната дясна половина на устата. Чак когато всички свършиха, получиха правото да се погледнат в огледалото. Скай каза на Байрън, че се е справил добре.
Днес се разположиха в сянката на някакви стари тополи, които растяха по брега на пресъхнал поток, изядоха закъснялата си закуска, после половин час писаха в дневниците си. Коритото на потока бе пълно с камъни със странни форми и цветове, а бреговете му бяха осеяни с изсъхнали парчета дърво, така че Джулия им предложи да използват камъни, клони и каквото друго намерят, за да направят скулптура. Седяха още половин час, обсъждайки каква да бъде, но никой не успя да измисли идея, която всички да приемат.
Скай беше чела книгата на Джон Изправената птица вече три пъти и главата й бе пълна с разказите на Черния лос за нейните прадеди, така че сега предложи да направят статуя на Лудия кон. Разказа на останалите малко за него и всички харесаха идеята и се заловиха за работа.
Втурнаха се да претърсват потока и бреговете за подходящи материали.
Откриха клон от паднало дърво, който наподобяваше тяло и глава на кон, и го подпряха върху четири купчини плоски камъни, които заместваха краката. Джулия извади кутията с боите си, децата намазаха с бои дланите си и оцветиха хълбоците и шията на коня. Намериха друг клон, този път разцепен, който използваха за крака и тяло на воина, а друг клон закрепиха напречно вместо ръце. Докато някои се занимаваха с конструкцията, други тръгнаха да търсят някакви по-необичайни парчета, които да използват за декорация.
Скай се спусна по коритото на потока с надежда да открие нещо, което да прилича на боен шлем. Не беше позволено да се отдалечават извън полезрението на ръководителите, но когато стигна до един завой на потока, тя забеляза нещо сред скалите точно зад ъгъла и без да се замисли, тръгна натам. Бяха кървави останки от птица, нещо като яребица, която навярно бе убита през нощта, защото кръвта още не бе потъмняла. Скай отскубна перата от крилете и опашката й, откъсна няколко дълги изсъхнали треви и седна на една скала да ги сплете, за да забие перата в тях.