— О, виж какво си намерила. Супер!
Вдигна глава и видя Мич да й се хили.
— Да, току-що ги намерих.
— Мога ли да ти помогна?
Тя понечи да откаже, защото не можеше да го понася, но след похода с Джулия и Глен бе твърдо решена да се държи дружелюбно с всички. Както се оказа, думите й не промениха нищо, тъй като Мич просто седна до нея. Взе няколко стръка трева и направи неуспешен опит да ги сплете.
— Виж — каза тя. — Ще ти покажа.
Остави тревите, които плетеше, взе неговите и започна плитката.
— Трябва да ги сплиташ стегнато, иначе перата ще паднат.
— Ясно.
— Ето така.
Тя му подаде започнатата плитка и тъй като не искаше тя да се отпусне, задържа пръстите си, докато той не я пое. Дланите им се докоснаха, също и ръцете под лактите. Скай понечи да пусне плитката, но той й каза да не го прави, защото ще се разплете, така че я задържа и ръцете им продължиха да се докосват.
— Кожата ти е много мека — каза той.
— Какво?
Тя рязко дръпна ръката си. Плитката се развали в ръцете му и той я гледа известно време, после бавно вдигна глава към Скай, усмихна се и сви рамене.
— Наистина — призна той. — Прекрасна е.
Като я гледаше в очите, плъзна опакото на пръстите си по голата кожа на ръката й над лакътя. Скай замръзна. Той явно възприе това като съгласие, защото вдигна ръка и погали бузата й. Тя продължаваше да стои като вцепенена. Имаше чувството, че сърцето й ще изскочи от гърдите. Мич я гледаше по същия начин като втория й баща, когато се връщаше пиян късно вечер.
— Хайде, няма нищо — каза той и хвърли поглед през рамото й. — Никой няма да разбере, можем да се скрием зад онези скали.
Скай знаеше, че в момента другите не ги виждат. Чуваше смеха им и й се струваше, че той идва от много далече. Мич спусна ръка и докосна гърдата й и в този миг нещо избухна у Скай, тя замахна рязко и го удари силно с опакото на ръката си по лицето.
— Боже!
Той се изправи, залитайки, притиснал ръка към носа си.
— Малка кучка!
— Само ме пипни с пръст още веднъж и си мъртъв.
Тя също скочи на крака, грабна перата, обърна се и тръгна обратно по коритото на потока. Помисли, че той може да я последва, и й се искаше да побегне, но нещо й подсказа да не го прави, така че просто закрачи възможно най-бързо, без да се обръща назад.
— Малка кучка, курва! Не бих докоснал индианската ти слива и с триметрова пръчка.
— Значи си късметлия, че твоята е само няколко сантиметра.
Бяха изминали над две седмици от екскурзията с кануто и Джулия прекара повечето от това време, превъртайки отново и отново станалото в главата си. Постоянно се чудеше как бе позволила всичко това да я разстрои толкова силно. Лежеше будна нощем и се тревожеше, докато всички наоколо спяха и Лестър бълнуваше насън. Анализираше чувствата си, опитваше се да приложи на практика безпристрастната логика и знанията, които бе натрупала, докато изучаваше психология. И когато и това не успя, се насили да се ядоса и започна да се ругае, че е непостоянно, безсрамно същество, щом позволява подобни мисли да се раждат в главата й по отношение на най-добрия приятел на мъжа, когото обичаше. Но и това не помогна.
Не че Конър бе казал или направил нещо съзнателно, за да предизвика всичко това. Беше се държал безупречно. Тя вече познаваше неговото чувство за чест и предаността към приятеля му и можеше да си представи колко шокиран би бил, ако разбереше какви чувства таи тя към него. Но истината бе, че от първия миг, в който го зърна, онази вечер на летището, нещо у нея се бе преобърнало.
Дори само присъствието му сякаш влияеше на начина, по който се държеше, на нещата, които казваше, като че всичко бе по някакъв начин свързано с него. Майка й се отнасяше така с мъжете, винаги бе влюбена и с омекнали колене заради поредния си нов любовник, който неизбежно се оказваше същият мошеник като предишния. Джулия винаги бе осъждала високомерно това като слабост, генетичния код на която за щастие смяташе, че не е наследила. Сега не можеше да бъде толкова категорична.
Повтаряше си отново и отново, като някаква мантра, че обича Ед — и наистина го обичаше, съвсем честно. Но през онзи уикенд по реката не бе в състояние да отлепи очи от Конър. Помнеше всяка негова дума, всеки негов жест. У него имаше някаква кротка вглъбеност, която я трогваше. Гледаше го как лови риба онази вечер, докато златистата светлина се отразяваше от повърхността на водата около него, и си мислеше колко грациозен и красив изглежда той. Още по-лошо, докато лежеше до него край огъня и телата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго, тя продължаваше да си представя как би се почувствала, ако го целуне, ако ръцете му я обгърнат. Изпитваше толкова силен физически копнеж по него, че се почувства шокирана и засрамена.