Ед бе пристигнал в Мисула в неделя и ги чакаше в апартамента, когато се върнаха от Айдахо. Беше приготвил вечеря и ги посрещна толкова топло, че Джулия се почувства чудесно да е отново с него. И когато се любиха същата нощ, тя му повтаряше отново и отново колко й е липсвал и колко го обича. Осъзнаваше, че се опитва да убеди не Ед, а самата себе си. А колкото и да се стараеше, не успяваше да прогони Конър от мислите си и да не си го представя как лежи в съседната стая.
Надяваше се, че като се върне на работа в групата, ще изпита известно облекчение от този душевен смут. Но положението само се влоши и от време на време заплашваше да помрачи това, което в нормални обстоятелства би възприела като пълно професионално удовлетворение. Защото преобразяването на Скай бе променило и цялата група. След завръщането им Скай бе душата на групата. Беше весела, жизнерадостна и загрижена за всички останали — и младежи, и ръководители. Джулия никога не бе ставала свидетел на подобна промяна. Сякаш момичето се бе преродило.
Така че сега, веднага щом Скай се появи с перата, Джулия усети, че нещо не е наред. Лицето й се бе заключило в предишната намръщена гримаса. Когато я попита дали всичко е наред, тя кимна рязко и не отговори. След няколко минути се появи Мич. Той направи всичко възможно да скрие, че носът му е разкървавен, но Джулия го забеляза и попита какво е станало. Той обясни, че се подхлъзнал и си ударил главата в едно дърво. По-късно Джулия го зърна да говори тихо нещо с Пол и Уейн, които постоянно хвърляха погледи към Скай, докато слушаха приятеля си.
Скулптурата вече изглеждаше великолепно, но Скай сякаш бе загубила интерес към нея. Вместо това Байрън пое лидерската роля. Накара всеки да даде по нещо цветно, кърпа или дори няколко ивици хартия, които да завържат по тялото на Лудия кон. Лестър намери череп от язовец, а Скот — няколко счупени рога от елен, и заедно с перата, донесени от Скай, оформиха интересна украса за главата. През цялото време Скай седеше отстрани, ту гледаше фигурата, ту се взираше в далечината. Джулия постоянно се опитваше, ала безуспешно, да я въвлече в заниманието. Когато скулптурата бе почти готова и останалите се занимаваха с последните детайли, Джулия отиде и седна до Скай.
— Е, какво ще кажеш? Не е зле, нали?
Момичето погледна скулптурата.
— Да. Изглежда страхотно.
Гласът й бе съвсем безучастен и тих. Джулия се взря в лицето й и видя сълзи в очите й.
— Хайде, кажи ми какво е станало.
Скай поклати глава и отмести поглед встрани. Сълзите започнаха да се стичат по страните й и тя ядосано ги изтри. Джулия протегна ръка и нежно я прегърна през раменете, почти очаквайки да бъде отблъсната, но вместо това Скай се обърна към нея, опря глава на гърдите й, вкопчи се в нея и продължи да плаче. Джулия я погали по косата и я прегърна силно.
— Няма нищо, скъпа, кажи какво ти тежи. Недей да го таиш вътре в себе си.
След като отново се обърна към статуята, забеляза, че Мич, Пол и Уейн ги гледат. Веднага щом срещнаха погледа й, те извърнаха глави. Кейти се приближи и попита дали всичко е наред и Джулия тихо й отвърна, че няма причина за притеснение. Скай измърмори нещо.
— Какво, скъпа?
— Аз просто обърквам всичко.
Джулия отново се опита да разбере какво се е случило, но Скай замълча, скоро спря да плаче и се овладя. Към четири часа, след като хапнаха и отново тръгнаха на път, оставяйки Лудия кон зад себе си да пази гордо потока, Скай изглеждаше почти постарому.
Тази вечер си направиха лагер в една камениста седловина от източната страна на Змийската планина. Докато приготвяха вечерята, Джулия се отдалечи малко настрани и проведе ежедневната радиовръзка с базата, за да съобщи на Глен къде се намират. Информира го, че планът им за следващия ден е да пресекат хребета и да се спуснат надолу към реката. Глен попита как вървят нещата и тя му разказа за Скай и че нещо се бе случило с Мич, но че сега всичко изглеждало нормално. Поговориха за обичайните неща и Глен я предупреди, че заради сухото и горещо време от Горската служба са повишили степента на опасност от пожари и поръча групата да внимава повече от обичайното с лагерните огньове.
Докато седяха край огъня същата вечер, Джулия се опитваше да долови някакви признаци на напрежение между Мич и Скай. Дори и да ставаше нещо обаче, никой от двамата не го показваше. Първият, който заговори, бе Лестър. Той каза, че много му е харесало изработването на скулптурата на Лудия кон и похвали Байрън, който бе свършил най-много работа. Скот попита Скай за индианските имена и как Лудия кон е получил своето и тя отговори, че не знае, но е чела, че е имал и други имена — като Къдравия и Този, чиито коне гледат. Байрън допълни, че в тази книга, която тя четяла постоянно напоследък, имало един индианец, който се казвал Отказващия да тръгне, което му се сторило много интересно. Той предположи, че имената им са идвали от нещо, което се е случило, или от нещо специално, което са направили. Обсъждаха това известно време.