— А какво е твоето име? — обърна се към Скай Лестър.
— Моето? — усмихна се тя. — Аз нямам име.
— Е, мисля, че трябва да ти измислим име — предложи Лестър.
Мич прошепна нещо на Пол, който се изхили.
— Ще споделиш ли това с нас, Мич? — попита Джулия.
— Не, благодаря, беше нещо лично.
— Мич, знаеш правилата. Това не е позволено в групата ни. Моля те, повтори това, което прошепна.
— Беше шега.
— Нека всички се посмеем. Хайде.
Той погледна Пол, който клатеше ухилен глава, после отново се обърна към Джулия. В очите му се четеше дръзко непокорство и младата жена изведнъж осъзна, че е допуснала ужасна грешка, принуждавайки го да повтори думите си.
— Добре, щом наистина искате да знаете, казах му, че както се бяхте гушнали днес следобед, Скай би трябвало да се казва Мляскащия бобър.
Пол и Уейн се засмяха, но останалите мълчаха, втрещени. На Джулия й трябваха няколко минути, за да повярва на ушите си. Всички гледаха към нея и Скай.
— Мич, това е абсолютно неприемливо — обади се Скот.
В същия момент Байрън допълни, че това е подло и гадно, и неколцина от останалите се съгласиха. Скай вече бе скочила на крака и се отдалечаваше от кръга.
— Хей, беше просто шега, нищо повече.
— Не е шега, гадняр такъв — възрази Байрън.
— Да, глупако, защото ти си падаш по нея.
Байрън се хвърли към него и се наложи Скот да го възпре. Джулия също се изправи и извика на Скай, която не й обърна внимание. Обърна се към Мич:
— Мич, с теб ще имаме сериозен разговор за всичко това.
Той вдигна ръце, преструвайки се на невинен.
— Казах ви, съжалявам, какво толкова.
— Това не е достатъчно.
Преди той да успее да каже нещо, Джулия помоли Кейти да тръгне с нея и двете хукнаха след Скай.
Намериха я и през следващия час се опитваха да я успокоят. Накрая я убедиха да се върне при останалите, които ги чакаха край огъня. По лицето на Мич си личеше, че междувременно другите го бяха скастрили сериозно. Скай седна и впери поглед в огъня, докато Мич се извиняваше на нея и Джулия за думите си. После Пол и Уейн се извиниха, че се бяха разсмели. Скай кимна, но не продума, нито ги погледна. Сякаш вратата вътре в нея отново се бе затворила.
Никой вече не бе в настроение за разговори, така че изгасиха огъня и както обикновено Кейти, Лора и Скот събраха панталоните и обувките и всички легнаха да спят. Джулия и Кейти се настаниха от двете страни на Скай. Тя призна, че е изморена и иска да спи. За миг се усмихна храбро на Джулия.
— Благодаря — промълви тихо.
— За какво?
— Че ми вярваш.
Джулия протегна ръка и я погали по косата.
— Ти си чудесно момиче, Скай.
— Не съм. Аз развалих всичко.
— Не е вярно. Случват се подобни неща. Това, което другите говорят за теб, не променя това, което си ти. Нали помниш какво казваме винаги? Всичко е просто част от пътуването. Животът не е това, което ти се случва, а това как се справяш със случилото се. А ти се справяш страхотно.
— Може би.
— Повярвай ми.
Пожелаха си лека нощ. Джулия я гледа още дълго как се взира в небето. Накрая Скай затвори очи и се обърна настрана. Чак когато бе сигурна, че момичето спи, Джулия си позволи да мисли за други неща. И докато си мислеше, вече по навик, за Конър, самата тя потъна в сън.
Горе в планината и от другата страна на хребета, на по-малко от два километра от мястото, където бе групата, светкавицата от предишната нощ се спотаяваше през цялото време в сърцевината на стария изсъхнал бор — като какавида от топлина, която нито светеше, нито димеше. И ако вятърът не се бе усилил онази нощ и не бе преминал нагоре през нацепения дънер на бора, в пукнатините, издълбани от мравки и червеи, тази огнена какавида щеше да си умре. Събудена от вятъра обаче, тя се захрани от смолистите частици дърво, блесна, порасна, грейна още по-ярко. И накрая, в най-дълбоката нощ, се отприщи.
Тревата и храстите около и под старото дърво бяха сухи и чупливи и шумоляха от вятъра. Когато стволът за секунди пламна като факел по цялата си дължина, горящи парчета от него паднаха върху тревата, която също пламна. Горящите клони на изсъхналия бор падаха и се търкаляха по склона, описваха след себе си огнени пътеки, които се разширяваха и обединяваха и се разпростираха още повече, докато накрая целият склон бе обхванат от пламъци.