Ако нито един от търкалящите се клони не бе достигнал гората, огънят можеше постепенно да стихне и изчезне, но най-големите клони се търкаляха твърде дълго по стръмния наклон и попаднаха много навътре сред дърветата, разпръсквайки като душ огнените искри. Толкова изсъхнала бе гората, че всяка искра намираше готов да пламне клон, от който изригваше отделен малък огън, докато накрая всички те се обединиха и зареваха страховито, сякаш се оплакваха, че жаждата ги бе принудила да пият от тази друга природна стихия, която щеше да ги погуби.
Дали мирисът на пушек я събуди онази сутрин или някакъв друг мистериозен повик на сетивата й, Джулия така и не разбра. Но веднага щом отвори очи, усети, че нещо не е наред. Когато подуши дима, първата й мисъл бе, че не са загасили напълно лагерния огън, и в пристъп на паника седна рязко в спалния си чувал и погледна в сумрака към мястото, където седяха предната вечер. Не се виждаше дори струйка дим и когато тя отново подуши въздуха, мирисът бе изчезнал. Навярно си го бе въобразила или бе подушила остатъците от дима от лагерния огън, пропил се в дрехите й или в косата й, и в просъница този мирис й се бе сторил съвсем различен. Издиша облекчено и отново легна.
Но й се стори, че нещо друго не е наред.
Или поне бе различно. Може би поклащането на дърветата. От дни не бяха усещали дори лек бриз. Почти се убеди, че точно това я смущава, когато отново подуши дима. Пак седна. Всички наоколо все още спяха. Скай бе завита презглава в чувала, както правеше често. Джулия погледна часовника си. Беше малко след пет и половина. Измъкна се от спалния чувал и се изправи. Взе панталона и обувките си от заключената платнена чанта, която използваше за възглавница, и ги обу, после тръгна през дърветата.
Имаше тясна следа, оставена от елен, и тя продължи по нея неколкостотин метра, поглеждайки от време на време през боровете, които се извисяваха над нея. Върховете им се поклащаха напред-назад от вятъра. Мирисът на пушек се засилваше през цялото време. Накрая Джулия видя една полянка в далечината и когато стигна до нея и излезе на открито, за първи път зърна ясно небето и Змийската планина, която се издигаше отвъд. Слънцето едва започваше да огрява източните й върхове и облака, който се носеше зад тях. Джулия се замисли колко е красива тази гледка, когато забеляза, че това не е нормален облак, а колона от дим, която вятърът разнасяше, и усети как я побиват тръпки от ужас.
Затича обратно през дърветата, като бързаше, доколкото й стигат сили. Когато се озова в лагера, всички още спяха. Като притискаше пръст към устните си, тя събуди Кейти, Лора и Скот и им направи знак да я последват. Скупчиха се на известно разстояние от децата и Джулия шепнешком им каза, че има горски пожар и че трябва да събудят всички и да ги накарат да се облекат възможно най-бързо, но без да предизвикват паника.
— Пожарът е от другата страна на планината. Ако тръгнем в посоката, от която дойдохме, ще се измъкнем невредими. Някакви въпроси? Добре. Действайте. Аз ще се свържа с Глен.
Извади радиостанцията и вече се отдалечаваше от тях, докато настройваше честотите, когато Кейти дотича след нея.
— Джулия! Джулия!
Джулия се обърна и я изчака да се приближи. Кейти още бе само по тениска, без панталон.
— Скай я няма.
— Какво?
— Явно се е измъкнала през нощта. Натъпкала е раницата си в спалния чувал. Взела е моите обувки и панталона ми и е избягала.
11.
Ед плуваше по гръб в прекрасен, заобиколен от палми басейн в Калифорния. Слънцето танцуваше върху водата и в далечния край на басейна имаше голяма бяла къща и тераса с екзотични цветя. Наблизо се чуваше океанът и Ед знаеше, че наистина е станал прочут композитор, защото всичко това му принадлежеше — е, без океана може би, но всичко останало, включително и красивата жена, която се печеше гола на терасата. Плуваше бавно към нея, водата бе копринено мека и чувствена и той знаеше съвсем точно какво ще направи, когато стигне до жената. После започна да звъни телефон. До този момент не бе имал никакви съмнения, че жената е Джулия, но сега проклетият телефон объркваше всичко и когато жената вдигна глава и му се усмихна — гръм от ясно небе! Беше майка му.
Той отвори широко очи и в същия момент телефонът спря да звъни и Ед чу, че Конър говори от дневната.