Когато отново се изправи, усети, че въздухът е станал по-хладен и вятърът се е засилил и сякаш идва от друга посока. Сухите листа в храстите зашумоляха. Полъхът подейства добре на лицето и кървящите й ръце. На хоризонта се струпваха някакви странни облаци. Небето сякаш кипеше.
Отново тръгна. Най-после реката започваше да й се струва малко по-близо. Какво щеше да прави, когато стигне до нея, Скай нямаше представа, но нещо щеше да се случи. Винаги нещо се случваше.
Бяха се свързали по радиостанцията с Джулия при първото си прелитане над планината. При силния рев на двигателите само Ханк Томас успя да чуе гласа й, но им предаде какво бе казала и Ед изпита огромно облекчение, че тя е в безопасност. Конър се усмихна и го потупа по гърба. Джулия бе обяснила на Ханк къде точно в планината се намират и при следващото им прелитане Ед и всички останали надничаха през прозорците, докато видяха две миниатюрни фигури на петстотин метра под тях, които стояха на една белезникава скала и махаха трескаво.
Ханк я попита дали имат някаква представа къде е избягалото момиче и Джулия отвърна, че не знае, но предполага, че е някъде между тях и реката. Въпреки че при всяко следващо прелитане на самолета оглеждаха планината, никой не успя да зърне момичето.
Мястото за приземяване бе една ивица с трева и скали под опашката на огъня. Ед и Конър скачаха последни и докато стигнат до земята, останалите вече бяха сгънали костюмите и парашутите си. Те направиха същото. После им спуснаха оборудването, всички взеха своите инструменти и се скупчиха около Ханк Томас. Той говореше с Джулия по радиостанцията и гледаше картата, докато тя му даваше координатите на мястото, където се намираха с Кейти. Ед се впечатли колко професионално се изразяваше тя. Гласът й бе равен, точен и не издаваше никакъв страх. Сякаш слушаше гласа на непозната жена.
— Как се казва момичето? — попита я Ханк.
— Скай. Скай Макрийди.
Ед погледна Конър. И двамата знаеха колко е привързана Джулия към това момиче и колко бе въодушевена от промяната у Скай. При тези обстоятелства спокойният професионален маниер, с който тя разговаряше с Ханк, бе още по-впечатляващ. Томас я попита дали са забелязали хеликоптери да претърсват областта. Предполагаше се, че спасителният отряд също е тръгнал натам. Джулия не ги беше видяла и Ханк обеща, че веднага ще се свърже по радиостанцията с базата, за да разбере защо се бавят. Междувременно й съобщи, че ще изпрати трима от групата да помогнат на нея и Кейти в търсенето.
— Джулия, още нещо. Виждаш ли онези буреносни облаци, които кипят на северозапад? Приближава студен фронт. Вятърът се обръща и ще стане по-силен. Трябва да бъдем нащрек заради него. Този стар огън може да се разбуди и да се придвижи във всяка посока. Не искаме никой да поема никакви рискове. Разбрано?
— Разбрано.
— Добре, Джулия. Тук има някой, който иска да те поздрави.
Той се усмихна на Ед и му подаде радиостанцията.
— Джулия?
— Ед! Не знаех, че си там.
— Добре ли си?
— Да. Но се тревожа за Скай.
— Всичко ще бъде наред. Ще я намерим.
— Конър с теб ли е?
— Да. Ето ти отново Ханк.
Томас пое радиостанцията.
— Джулия? Останете там, където сте. Тръгваме към вас.
Прекъснаха връзката и преди Ед да успее да каже нещо, Ханк определи него, Конър и Чък Хеймър да се включат в търсенето на момичето. Ханк и останалите четирима парашутисти щяха да изсекат линия по източния фланг на огъня.
Докато тримата се отдалечаваха към гората, Ед чу Ханк да пита по радиостанцията защо се бави хеликоптерът със спасителния отряд.
Отне им петнадесет минути да стигнат до Джулия. Тръгнаха по една от странните скалисти платформи, които бяха зърнали от въздуха. Конър забеляза, че тя бе действала като естествена преграда по пътя на огъня. Планинският склон над нея бе черен, с изгорели дървета, чиито дънери още пушеха, а гората под нея бе невредима. Конър не знаеше защо, но още от първия поглед, който хвърли на планината от самолета, нещо го караше да се чувства притеснен.
Вървяха в колона по един — Конър водеше. В един момент той пристъпи през някаква издатина и едва не скочи върху една гърмяща змия. Тя не му обърна внимание, плъзна се и изчезна бързо в посока, противоположна на пожара. После видяха в далечината пред тях Джулия. Тя седеше на една скала заедно с Кейти и когато той им извика, те започнаха да махат и се втурнаха към тях. Джулия бе с шорти и бледосива тениска, цялата с петна от пот. Ед изпревари Конър и Чък, свали каската си и двамата с Джулия се прегърнаха и останаха така, докато другите мъже не се доближиха.