Ед я видя пръв. Беше се свързал с Ханк по радиостанцията и научи, че още няма новини за хеликоптера и в базата започвали да се тревожат, че може да се е случило нещо лошо. Ханк каза, че там, където се намират, вятърът сякаш не знае какво прави. Ако проклетите буреносни облаци започнат да пускат светкавици, изкоментира той, ще се отприщи истински ад. Тъкмо прекъснаха връзката — и надолу по склона и вляво от себе си Ед зърна нещо червено.
В първия момент си помисли, че е елен или дори мечка гризли, но бе прекалено червено. Бръкна в малката си раница с лични вещи и извади бинокъла, който носеше винаги, но когато погледна през него, видя само дървета и пушек, който се носеше над тях към огромната долина, спускаща се като фуния към реката. После пак зърна нещо червено и този път различи фигурата. Грабна радиостанцията си.
— Джулия, Ед е.
Няколко секунди не последва отговор.
— Тук е Джулия.
— Скай облечена ли е в нещо червено?
— Не, сива тениска, син панталон.
— Ед, тук е Чък.
— Казвай, Чък.
— Момичето е взело червената тениска на Кейти. Може да е с нея.
Ед нямаше карта и му бе трудно да опише точно къде я е видял. Накара Джулия да огледа внимателно картата и от това, което му съобщи тя, стана ясно, че заради наклона никой от останалите няма видимост към мястото, където бе забелязал Скай. Тя още бе доста далече, може би на километър или повече. От всички тях Ед бе най-ниско по планинския склон и съответно най-близо до нея.
Докато говореха, той отново изгуби момичето от поглед. Но Ед бе сигурен, че се е отправила към горната част на долината. Помоли Джулия да изчака, докато оглеждаше района с бинокъла си. На пръв поглед това бе по-лесният маршрут и може би защото я караше да се чувства в безопасност, Скай вървеше над гористата ивица. Вероятно, ако той минеше по диагонал през гората, щеше да успее да стигне до долината под нея и да отреже пътя й за бягство. Джулия провери картата, за да прецени дали тази идея е изпълнима, и каза, че има поток, който той ще трябва да пресече точно преди да стигне до долината, но че със сигурност не изглежда невъзможно. Тя предложи, докато той прави това, останалите да се спуснат към горната част на долината.
Когато стигна до гората, Ед разбра защо Скай бе избрала да се движи по високото. Наклонът между дърветата бе много стръмен и представляваше неколкостотин метрова шиста, обрасла с пелин и ниски борове. Ако бе погледнал облаците или сгъстяващия се дим над гората, Ед навярно би се отказал от идеята да пресече напряко. Но като момче се бе спускал и по по-стръмни склонове и помнеше тръпката от това и тази част от него, която още бе момче, надделя и без повече колебание се втурна надолу.
Още с първата крачка си спомни как се прави. Номерът бе да не спираш. Обувките ти се пързалят по скалите и ти трябва да си безстрашен и да се хлъзнеш съзнателно. Наклони се напред и скоро крачеше като гигант, сякаш всяка негова крачка бе по девет-десет метра. Искаше му се да извика възторжено, но се въздържа. После, на около половината път надолу, кракът му се заплете в някаква туфа и той се претърколи презглава и измина останалата част от разстоянието, плъзгайки се по гръб, а около него и отгоре му се затъркаляха камъни.
Спря чак на края на гората, изправи се предпазливо, почти очаквайки да открие, че си е счупил няколко кости, но, изглежда, си бе останал цял-целеничък. Светът наоколо бе някак размазан. Ед осъзна, че е загубил очилата си при падането и бръкна в раницата за резервния чифт.
Щом си ги сложи, присви очи и огледа внимателно склона. Изглеждаше ужасяващ. Дори и да искаше, не би могъл да се върне. Чувстваше се малко разтърсен и слаб и знаеше, че трябва да хапне нещо. Извади блокче шоколад от джоба си и го изяде, оглеждайки се наоколо, за да се ориентира добре. Тук долу бе заслонен от вятъра, но чуваше как шумолят върховете на дърветата. Погледна ги и тъкмо отбеляза колко ниски и черни изглеждат облаците, когато въздухът се разцепи от ослепителна светкавица. Ед закри глава с ръце и се хвърли на земята. Остана там, свит на кълбо, докато шокът не утихна и сърцето му не започна да бие отново. Надигна се и седна.