Дървото, за което се бе вързал, бе съвсем сухо, а огънят бе горещ и гладен и изяждаше въжето по-бързо, отколкото гравитацията можеше да отведе Ед долу. Когато бе на около половината разстояние, въжето се разтопи и се скъса. Ед се хвърли и се вкопчи с две ръце в скалата, но камъкът се изрони под ноктите му и така той просто се преметна и полетя с лицето надолу — без парашут.
Падането продължи не повече от две-три секунди, но всяка от тях се проточи сякаш цяла вечност. Ед видя как земята бавно идва на фокус под него. Чу пращенето на радиостанцията си и Конър, който отново викаше името му. Забеляза мъха по скалите и пушека, извиващ се от падналите върху него горящи отломки. И последното нещо, което зърна и което имаше възможност да види, бе една червена пеперуда, която се появи от клоните на някакво изсъхнало дърво, запърха и отлетя.
Джулия бягаше с всички сили надолу през избуялата трева. Продължаваше да вика името на Скай и гласът й започваше да звучи продрано. Знаеше, че е безполезно, защото всеки неин вик потъваше във вятъра. Над още незасегнатите дървета, които бяха по десния ръб на долината, се издигаше колона от пушек — като черен дракон, който се виеше и издуваше корема си и бълваше оранжевия блясък на огъня. Скай бе на не повече от четиристотин метра под нея и също тичаше, като постоянно поглеждаше към пушека. Веднъж се препъна в един от по-малките камъни и падна по лице, но веднага се изправи и продължи да тича.
— Скай! Скай!
Досега момичето не бе погледнало нито веднъж назад, не го направи и сега. Може би дори не знаеше, че Джулия тича зад нея. Но после изведнъж се закова на място. Дърветата по десния ръб на долината, всички като едно и с грохот, който сякаш разтърси цялата планина, избухнаха в пламъци. Джулия също спря и няколко секунди двете останаха като вкаменени. Конър я викаше по радиостанцията:
— Джулия, спри! Върни се. Нямаш време.
Тя погледна назад и го видя да тича към нея по склона с големи крачки. Беше на стотина метра от нея и напредваше бързо. Обърна се отново и видя, че Скай най-после я бе забелязала. Джулия й помаха и й направи знак да се върне при нея нагоре по склона. Скай я гледа известно време, после премести поглед към склона на долината, горящите дървета и пак се обърна към Джулия.
— Хайде, Скай. За бога! Хайде!
Тревата под дърветата се бе подпалила и пламъците се разпростираха ветрилообразно навътре в долината толкова бързо, сякаш гореше бензин. Над тях върховете на две горящи дървета, а после и на трето, се отчупиха и полетяха като комети през черния облак дим към средата на долината. Паднаха на земята само на двайсетина метра под Скай и се претърколиха, разпръсквайки искри в тревата наоколо.
Скай ги погледна, веднага се обърна и хукна нагоре по склона. «Най-после — помисли си Джулия. — Най-после, слава богу».
Още докато бягаше, Конър знаеше, че няма как да се измъкнат от долината навреме. Виждаше как вятърът пришпорва огъня нагоре по склона към тях. Мястото бе точно като Ман Гълч, помисли си той. Един огромен комин. Усети горещата вълна върху лицето си. Момичето щеше да умре. Но имаше шанс, съвсем малък шанс той да спаси Джулия.
Бе само на двайсет метра от него, но, по дяволите, сега отново побягна надолу към Скай. Склонът бе стръмен и горкото момиче, на триста метра по-долу, може би и повече, се препъваше, докато се катереше нагоре. Зад нея трите отделни огъня се бяха обединили и засмукани от вятъра, пламъците бушуваха в тревата и бързо я настигаха. Конър разбра, че за нея няма надежда, нито за тях двамата, ако се опитат да й помогнат.
— Джулия!
Най-после я настигна и вкопчи пръсти в рамото й. Тя се обърна и го погледна. Очите й излъчваха ярост, лицето й бе почерняло от пушека и набраздено от струйките пот.
— Джулия, слушай! Не можеш да слезеш там!
— Виж я! Трябва да й помогнем!
— Не. Тя няма да успее. Ако тръгнем към нея, ние също ще загинем.
Тя се опита да се изскубне от ръцете му, но той вкопчи пръсти в рамото й и после преметна другата си ръка около кръста й.
— Пусни ме, дяволите да те вземат!
Посегна да го удари и Конър отмести глава, за да се предпази. Когато тя се наведе към него, той пак се изправи и я вдигна върху рамото си. Краката й сочеха нагоре, Джулия започна да рита и да го налага с юмруци по гърба, като в същото време пищеше пронизително, ругаеше го, но той успя да я задържи върху рамото си и пое нагоре по склона.