— Не гледай назад! Не гледай към нея.
— Копеле! Гадно копеле!
Конър си представи как Скай зад тях вижда, че я изоставят. Пламъците сигурно вече облизваха петите й, готови да я погълнат. Той спусна някаква преграда в главата си, опита се да се абстрахира от виковете и юмруците на Джулия и да мисли единствено за това как да оцелеят.
— Пусни ме! Пусни ме!
Един човек бе оцелял в Ман Гълч — единственият, който не бе опитал да надбяга огъня. Конър вече бе избрал мястото. Докато тичаше надолу, бе минал покрай купчина скали и реши, че това е единственото кътче, където имаха шанс да оцелеят. Беше на двайсетина метра нагоре по склона, но с Джулия, която продължаваше да се съпротивлява, му бе трудно да се движи бързо. Пушекът бе много гъст и се спускаше към тях. Беше обвил с дясната си ръка бедрата на Джулия, а с лявата я задържаше неподвижна, но сега дръпна ръката си и бръкна в джоба си, за да извади възпламенителя, когато стигнат до камъните.
Петнайсет метра. Дванайсет. Десет.
Джулия нададе ужасен писък и продължи да пищи. Конър разбра, че пламъците са стигнали до момичето и са го погълнали и че Джулия вижда всичко това.
— Не гледай, Джулия. За бога, не гледай!
Писъкът премина във вой и той усети как тялото й се извива конвулсивно на рамото му, сякаш нещо у нея умираше в този миг.
Най-после стигнаха и Конър я пусна така, че да застане, опряла гръб към най-близката скала. Очите й бяха затворени, лицето — изкривено. Устата й бе застинала в беззвучно съкрушено ридание. Вече не се бореше с него, просто се плъзна бавно надолу и се сви на земята.
Конър я остави така, запали възпламенителя и той блесна ярко в ръката му. Имаше три големи скали и няколко по-малки, които образуваха триъгълник, не по-широк от два метра. Между скалите имаше трева и Конър запали първо нея. Тя бързо пламна и изгоря и вятърът разнесе искрите между камъните. Скоро склонът над тях също гореше. Конър го гледаше и се молеше Чък и Кейти да са се отдалечили достатъчно.
Напрегна очи да види нещо през пушека надолу. Вече цялата долина гореше. Ниска стена от пламъци бързо напредваше към тях. Тревата между скалите вече бе изгоряла и Конър стъпка димящите останки. Чуваше, че Джулия стене от долната страна на скалата, където я бе оставил, и с все още горящия възпламенител в ръка изтича и видя, че се е превила одве и плаче. Със свободната си ръка стисна китката й и я издърпа на няколко метра надолу по склона, после запали тревата между себе си и скалите и изчака, докато и тя изгоря.
Сега скалите стърчаха сред димяща черна ивица от около петнайсет метра. Конър метна възпламенителя нагоре зад скалите, коленичи до Джулия и я прегърна. Тя се нахвърли с юмруци върху лицето и гърдите му, когато той я вдигна.
— Копеле! Остави я да умре. Защо я остави да умре?
Конър не й отговори. Просто я остави да го удря и я отнесе между скалите, където я пусна на черната земя. Извади бутилката си с вода.
— Слушай. Ще те полея с това.
— Майната ти!
Той извади кърпата от джоба си и я намокри, напръска главата и раменете на Джулия и изпразни остатъка от водата отгоре си, после хвърли бутилката настрани. Пушекът вече бе непрогледен и двамата кашляха. Пареше на очите им и Конър успяваше единствено да различи червено-оранжевите отблясъци на огъня, който беше на около трийсет метра от тях. Ревът му бе оглушителен като от десет реактивни самолета и въздухът бе толкова горещ, че човек имаше чувството, че плътта му се пече.
Извади огнеупорното си предпазно покривало и го разтвори. То представляваше нещо като малка тясна палатка от алуминиево фолио. Конър никога преди не бе имал повод да го използва и бе доста скептичен каква работа може да свърши в истински пожар. Парашутистите се шегуваха и ги наричаха пликове за печене с хрупкава коричка. Но си струваше да опита. Опъна го на земята и го отвори. Вятърът развя фолиото.
— Джулия, изправи се.
Тя не помръдна, така че той я издърпа да стане и я облегна на гърдите си, като я придържаше с една ръка, защото тя сякаш не можеше да се крепи на краката си. Джулия продължаваше да плаче, но вече беззвучно. Покритието бе предназначено за един човек, но Конър предположи, че все някак си ще побере двамата. Успя да го вдигне над тях и да го издърпа над главите им, после го спусна надолу, така че то ги обви като в пашкул. Прегърна Джулия и я наклони внимателно, за да легнат на земята. Подаде й мократа кърпа.
— Сложи я на лицето си.
Тя не пожела, но той го направи вместо нея. После стегна връзките на покритието. Телата им се притискаха плътно едно до друго и Конър усещаше как тя се тресе от риданията. Ревът на огъня ставаше все по-силен. Конър обви ръце около Джулия, привлече я към гърдите си и зачака.