Част втора
13.
Досега Конър бе идвал в Кентъки два пъти — веднъж в гъста мъгла и веднъж в снежна буря. Този път, когато самолетът започна да се снижава, той се надяваше да успее да огледа земята, за която всички разправяха, че е чудесен район за отглеждане на коне. Но Лексингтън бе покрит от нисък слой облаци и когато самолетът се спусна под тях, единственото, което Конър успя да види през мокрия от дъжда илюминатор, бяха размазани мокри пасбища и магистрала, задръстена от коли, всички с включени фарове, въпреки че бе едва три часът следобед. Чудеше се дали тя ще го посрещне.
Беше краят на февруари и през шестте месеца от пожара той не я бе виждал нито веднъж. Когато състоянието на Ед се стабилизира, тя се върна с него в Кентъки и отседна у родителите му, докато той бе в болница. Сега, когато се възстановяваше у дома, Джулия работеше през седмицата в Бостън и се връщаше тук всеки уикенд — освен двата уикенда, през които Конър дойде да посети приятеля си. И в двата случая тя бе останала в Бостън, под предлог, че има работа. Конър вече бе разбрал намека.
Отначало се опитваше да я открие по телефона. В Бостън попадаше единствено на телефонния й секретар и въпреки че й оставяше съобщения с молба да се чуят, тя така и не му се обади. Два пъти се случи тя да вдигне телефона в дома на родителите на Ед и в двата случая все едно говореше с непознат. Беше учтива, но дистанцирана, разказваше за възстановяването на Ед с глас, напълно лишен от емоции. Да, изгарянията заздравявали добре, да, счупената бедрена кост също, всъщност вървял вече почти без да куца и не, още нямало никакво подобрение в зрението му.
При падането си Ед бе получил кръвоизлив в ретината и на двете очи. Според лекарите това бе по някакъв начин свързано с диабета му. Оказа се, че той имал проблем с очите неотдавна, за който не съобщил на никого, за да не го спрат да скача. Шансът това да се случи едновременно и на двете очи обаче бе едно на милион. Конър не разпитваше много за медицинските подробности, не че щеше да разбере нещо от тях. Единственото, което имаше значение, бе, че приятелят му е сляп и по всяка вероятност щеше да си остане така.
За тези, които го познаваха не толкова добре, реакцията на Ед за случилото се с него навярно изглеждаше невероятна. Конър говореше с него по телефона два или три пъти седмично и настроението на приятеля му рядко бе различно от кипящо от ентусиазъм. Щом бедрената му кост зарасна, той прекара месец в рехабилитационен център за слепи и се върна с цял куп смешни истории за злополуки и бели. Имало една млада шведка, която ги обучавала да свикнат да се ориентират и движат, и Ед с още двама-трима мъже прекарвали повечето си време във флиртуване с нея.
— Конър, човече, казвам ти. Тя имаше най-сексапилния глас, който си чувал. Истинското й име бе Труди, но ние всички й викахме Грета, защото говореше точно като Гарбо. Едно от нещата, на който те учат там, е как да се придвижваш из място, което не познаваш. В такива случаи молиш някого да нарисува с пръст карта на гърба ти. И ние все повтаряхме: «Хей, Грета, забравих картата, може ли отново да я нарисуваш? Не, по-ниско, по-ниско! Знаеш ли какво, май ще я разбера по-добре, ако я нарисуваш на бедрото ми».
Възторжено обясни предимствата на скорошното ослепяване, защото ти е позволено да слагаш ръцете си навсякъде и да се преструваш, че е случайно. Предната седмица бе разказал на Конър за новото компютърно оборудване, което очакваше да получи и което щеше да му помогне да композира. Имало специално модифицирани брайлови клавиатури и говорещи екрани. Софтуерът бил толкова усъвършенстван, че трябвало просто да му изтананикаш някаква мелодия и той я записвал и възпроизвеждал.
— Невероятно е. Щом свикна да боравя с него, ще мога просто да му давам суровата идея за някоя песен — например, ако е любовна песен, нещо протяжно, малко тъжно може би — и после отивам да пийна чаша кафе, да почета вестника, а като се върна, той ще е композирал цялата песен. Може би дори цял мюзикъл.
Конър не разпитваше, за да разбере какво се крие зад привидната му смелост. Но можеше да си представи. Знаеше, че и Ед, и Джулия са преминали през посттравматична терапия. На него също му бяха предложили такава в Мисула, но отказа. Не виждаше смисъла. Това, което се бе случило, бе факт и нищо не можеше да се промени. Можеше да се справи и сам.
Странното бе, че двамата с Ед още не бяха говорили истински за пожара. Ед винаги бе така решително весел, че Конър някак не успяваше да повдигне темата. Това, за което най-много искаше да пита, бе Джулия и защо тя го избягва, макар че можеше да се досети. Ед веднъж се бе изпуснал, че пожарът в Змийската планина е оставил в нея рани, по-тежки и от неговите. Изглежда, тя се винеше за случилото се не само с момичето и Ед, но и с петимата мъже, които бяха загинали в разбилия се спасителен хеликоптер.