Но на летището чувствата я връхлетяха отново. Като го видя как върви към нея, как я погледна с бледосините си очи, като чу гласа му. Молеше се на Господ той да не я целуне или прегърне, ала когато ръцете му се обвиха около нея, усети, че нещо у нея се пречупва, и това бе всичко, което можеше да си позволи, за да не припадне, да не се вкопчи в него, да не се разплаче на рамото му. Успя да удържи сълзите си, докато тръгна към колата. На паркинга дълго седя, свела глава над кормилото, и плака.
Сега поне се чувстваше малко по-силна. Изсуши косата си и бързо облече черен кадифен панталон и тъмнозелен кашмирен пуловер, който майката на Ед й бе подарила за Коледа. Преди пожара тя рядко си правеше труда да се гримира, но напоследък без грим видът на лицето й в огледалото направо я плашеше. Страните й бяха хлътнали, имаше огромни сенки под очите и с късата коса изглеждаше като болна от рак или като оцеляла от концентрационен лагер. Докато се гримираше пред огледалото в банята, чу специалното почукване на Ед на вратата на спалнята й, което използваше, когато идваше в стаята й нощем, щом всички останали вече спяха.
— Милейди?
— Тук съм.
— Присъствието на милейди се очаква с нетърпение в банкетната зала.
— Идвам.
Ед се упражняваше да използва бастуна си и Джулия го чу да почуква по пода на спалнята, а след малко лицето му се отрази в огледалото на банята — беше застанал на вратата. Беше се порязал при бръсненето и по едната му буза имаше засъхнала струйка кръв. Тя се обърна и отиде при него. Той подпря бастуна си на стената, прегърна я и я целуна по врата.
— Миришеш много хубаво, мога да те излапам.
Тя се усмихна и остана неподвижна, докато той бавно плъзна ръце по тялото й — от бедрата нагоре до раменете и после под мишниците, докато стигна до гърдите й.
— Само проверявам дали си облечена подходящо.
— Аха. И?
— На пипане ми се струва добре.
Усети възбудата му с корема си. Пресегна се назад, взе една кърпа и почисти кръвта от бузата му.
— По дяволите, порязал ли съм се?
— Само малко. Така. Готово. Направи ли си инжекцията?
— Да, мамо.
— Каза ли му вече?
— Не, мислех да му кажа след вечеря.
Слепотата, поне засега, нямаше особени преимущества. Но имаше едно нещо, което Ед бе забелязал: почти постоянно бе възбуден. Беше чувал да казват, че със загубата на зрението някое от другите сетива на човек се развива по-силно и това бе единственото обяснение, за което се сещаше, освен ако някое от безбройните, принудително изпити хапчета нямаше този чудодеен страничен ефект, за който никой не смееше да спомене. С цялата работа, която вършеше, докато се учеше как да живее в този нов свят на вечен мрак, често се усещаше ужасно изморен. Но никога не чувстваше пречка да направи тайното пътуване до стаята на Джулия всяка нощ. Дори се шегуваше с нея, че не се нуждае от бастун да намери пътя, защото този бастун, който имаше по рождение, стърчеше пред него и му помагаше да се ориентира.
Не че сексуалните му апетити, преди да ослепее, бяха малки. Даже напротив. Рядко бе минавала нощ, в която двамата да не се любят. Но сега дори само като я докосваше и усетеше уханието и вкуса й, това му действаше свръх възбуждащо, сякаш някои определени вени се пълнеха със специално гориво с високо октаново число. Не че се имаше за страхотен любовник. Знаеше, че понякога е доста нетърпелив и често твърде бърз. Но му харесваше да мисли, че е щедър и че компенсира с неуморност това, което му липсва като финес.
Заради счупената бедрена кост и всичките седмици, които се бе наложило да прекара в болницата и рехабилитационния център, мина дълго време, преди двамата с Джулия да се любят отново. В рехабилитационния център го преследваше тревогата, че тя може вече да не го намира привлекателен. Спомена това на един от психологическите съветници и той се опита да го успокои, че е често срещано мъже, които наскоро са ослепели, да се чувстват по този начин и да се страхуват, че загубата на зрението може да се отрази на мъжествеността им. Това обаче никак не утеши Ед, той дори се разтревожи още повече и докато се завърне у дома, бе успял да се изнерви ужасно от всички тези съмнения.
Но Джулия бързо ги прогони. Първата нощ след завръщането му в Грасланд той се чувстваше непохватен като ученик на първата си среща, но Джулия го прегърна силно и му помогна, той усети колко много го желаеше и тя и оттогава сексът бе чудесен, по-добър от всякога. Освен собствените му изострени сетива, единствената промяна, която забелязваше, бе в Джулия. В начина, по който го любеше, имаше нещо, което не бе усещал преди, някаква тъжна интензивност, в която понякога тя сякаш се губеше.