Всички останали бяха на масата, когато Ед и Джулия влязоха в трапезарията. Той чу скърцането на столове и разбра, че баща му и Конър са се изправили.
— Извинете, че закъсняхме — каза той. — Аз съм виновен. Едва не си отрязах главата, докато се бръснех.
— Защо не използваш електрическата самобръсначка, която ти подарих? — попита майка му.
— Харесва ми да живея опасно.
Последва кратко мълчание. Джулия го заведе до стола му и седна до него.
— Хайде да започваме — подкани ги баща му. — Иначе Конър ще умре от глад.
Той извика Ани — готвачката филипинка, която работеше у тях, откакто Ед бе дете. Побъбриха малко, докато Ани донесе първото блюдо. Ед подуши въздуха. Беше станало ритуал той да се опитва да отгатне какво се сервира.
— Добре, Ани. Я да видим. Пушена сьомга и…
Ани се засмя:
— Никога няма да отгатнеш.
— И един от онези стари чорапи, които изхвърлих миналата седмица.
Тя нежно го плесна по ръката и постави чинията му пред него.
— Изненада с краставици и джоджен.
— Краставиците миришат като чорапи и това е изненадата.
Докато се хранеха, бащата на Ед разпитваше Конър за полета от Монтана и после премина към един отегчителен монолог за достойнствата на различните авиокомпании. После попита Джулия с коя авиокомпания лети от Бостън и тя отговори учтиво. За първи път си отваряше устата и Ед се зачуди защо е толкова мълчалива. Вероятно бе отегчена до смърт от този разговор. Крайно време бе да разведри атмосферата.
— Хей — каза той. — Чухте ли, дето хванали една стюардеса да се чука — извинявай, мамо, — да провежда интимен разговор с един пътник онзи ден?
— Не — отвърна Конър. — Но имам чувството, че се каниш да ни разкажеш.
— Е, щом настоявате. Уволнили я и знаете ли какво? Продажбите на билети скочили до небесата. Всички полети били пълни. Сега ги наричали «авиокомпанията, която ви ебава».
— Ед, моля те! — обади се майка му. — Конър, какво да правим с това момче?
— Ами, госпожо Тъли, чувам, че в някои страни в Азия търговията с бели роби още е на почит.
— Добра идея. Ще го продадем.
— О, моля ви — обади се Ед. — Каква ли цена ще ви дадат за сляп, неуспял композитор с диабет?
— Какво значи неуспял?
— Мамо, това беше шега.
Известно време всички мълчаха. Ани се появи да събере чиниите. После бащата на Ед заговори:
— Е, Конър. Какво мислиш за новината, че нашите две птиченца ще свиват гнездо?
Ед едва се сдържа да не го ритне под масата, но бе твърде късно.
— Моля, господин Тъли? — попита Конър.
— Ами тези двамата… За бога, Ед, още ли не си казал на най-добрия си приятел?
Ед си пое дълбоко дъх.
— Вие ще се жените?
— Пазехме изненадата за по-късно. Благодаря, татко.
Ед се протегна, намери ръката на Джулия и усети напрежение в нея, което го изненада. Може би просто беше раздразнена, както и той, заради това, че баща му бе съобщил новината. Стисна ръката й между дланите си.
— Да. Избрах подходящия момент, напих я до забрава, зададох й въпроса и колкото и невероятно да изглежда, тя прие.
Той се наведе към нея и двамата се целунаха по устните.
— Е — каза Конър, — това е страхотно. Честито!
— Благодаря, приятел.
— Не е ли чудесно? — обади се майката на Ед. — Всички сме толкова щастливи.
— Котката май е изяла езика на Джулия — отбеляза баща му.
— Извинете. Не знам какво да кажа.
Гласът й прозвуча странно, но Ед предположи, че просто е притеснена. Притече й се на помощ:
— Например, че си голяма, голяма късметлийка предвид хилядите красиви и талантливи жени, с които е трябвало да се конкурираш, за да пипнеш такъв забележителен мъж.
Всички се засмяха.
— Мисля, че трябва да вдигнеш тост, Джим — каза Сюзън Тъли. — Преди отново да объркаш нещо.
— Точно.
Ед чу, че всички вдигнаха чашите си.
— За Джулия и Ед.
Майка му и Конър повториха тоста. Чашите звъннаха.
— Бъдете здрави и щастливи.
Конър я гледаше как седи на килима пред голямата камина. Той и Ед се бяха разположили на две внушителни на вид кресла с високи облегалки, обърнати едно срещу друго от двете страни на камината. И двамата държаха по чаша от най-доброто бренди на Джим Тъли. Джулия бе облегнала гръб на краката на Ед и се взираше в огъня, а той разсеяно галеше врата й, докато довършваше поредния си разказ. Конър виждаше, че тя не слуша разговора им, и се запита какво се върти в главата й.