Бяха отворили прозорците на колата, избелелият гюрук бе прибран назад и така се наслаждаваха на хладния благоуханен въздух. Изрусената коса на Силви се развяваше диво около лицето й, така че тя постоянно вдигаше ръка от кормилото и прибираше немирните кичури зад ушите си, но само след секунди те отново проявяваха непокорство. По време на целия път тя караше Конър да й пали цигари, но ги пушеше само до половината, защото твърдеше, че втората половина съдържа отровата, която те убива. За човек, който се излагаше на смъртни опасности през последните двайсет години, това бе доста куриозно според Конър. Тя бе натрупала няколко стека «Марлборо» под чантите с фотоапаратите и принадлежностите им на задната седалка, за да може да ги раздава, ако попаднеха на блокади по пътя. През последния час три пъти ги спираха навъсени сръбски милиционери и Силви се шегуваше с тях, флиртуваше с дрезгавия си глас на парижанка, после им подаваше стековете цигари и за нула време ги пускаха да минат.
Силви Гийо наближаваше четирийсетте и снимаше войни, откакто Конър бе бил в четвърти клас. Тя работеше за известната агенция «Магнум» и безстрашието й бе не по-малко легендарно от таланта й. За нея се разказваше как се е изправяла пред танкове и как се провирала под куршумите просто за да си измери светлината. Колко от тези истории бяха верни — Конър нямаше представа. Той я забеляза още откакто пристигна в Босна през есента. Беше дребна и кльощава и нещо като обект на мечтите на всички мъже журналисти в Сараево, които я намираха едновременно за сексапилна и ужасяваща. Бе известна като единак, поради което бе още по-изненадващо, когато по-късно тя взе Конър под крилото си. Досега той не бе успял да продаде много снимки, но ако не бе нейната помощ, нямаше да е успял с нито една.
Защо всъщност тя му помагаше — си оставаше загадка. Повечето военни фоторепортери, с които се запознаваше в Босна, бяха дружелюбни и свестни хора. Но когато ставаше дума за работа, ставаха потайни и се конкурираха ожесточено. Да споделиш материал, който е ексклузивно твой, бе нечувано, ако не и направо скандално. Но в три часа тази сутрин Силви почука на вратата му в «Холидей Ин» и му каза да си приготви багажа. Била говорила по сателитния телефон с един от тайнствените си информатори и научила, че «Червените кобри» — една от най-страховитите сръбски паравоенни групи, се е отправила към мюсюлманските анклави в района на тези хълмове. Информаторът я предупредил да побърза.
Заради блокадите и отклоненията пътуването от Сараево им отне почти пет часа и през това време Силви му разказа за Кобрите. Техният лидер бе един харизматичен фашист на име Гружо, търговец на месо със слабост към скъпите коли и простичките оръжия. Очевидно той обичаше да екзекутира враговете си мюсюлмани с арбалет и след това лично да ги скалпира. Трофеите се развявали гордо от антената на черния му брониран «Рейндж Роувър». Конър изкоментира, че този човек сигурно е луд, но Силви само сви рамене:
— Такива хора рядко са истински побъркани. Това е твърде лесно обяснение. По-скоро е извинение за нас, останалите.
Сега наближаваха края на долината и подминаха редица изгорени и изоставени къщи, но сред тях не се забелязваха признаци на живот или смърт. Пътят стана стръмен и започнаха да се изкачват през сенчестата хладина на гората, следвайки бавно зигзага от завои. Ревът на двигателя отекваше между влажните сиви скали и се разнасяше между дърветата.
Подушиха какво се е случило, преди да го видят. Още когато пътят се изравни и излязоха от дърветата на слънце, разбраха по киселия мирис на кости, който се носеше във въздуха, че са горели не само къщи.
Селото бе съвсем малко. Петнайсетина скупчени близо една до друга къщи с обори в плитката тревиста долчинка, осеяна с пролетни цветя, които искряха в розово, бяло и жълто от слънчевите лъчи. Пушекът, който бяха видели още от долината, сега бе изтънял и идваше предимно от почернелите останки от един преобърнат настрана трактор.
Силви спря колата на стотина метра преди първата къща, изгаси двигателя и двамата поседяха известно време, гледаха напред и се ослушваха, но чуваха само жуженето на насекомите сред цветята. Едно бяло куче притича през пътя, отправило се по някаква своя си работа, видя ги, спря и излая веднъж не особено убедително, после изчезна зад една каменна стена в малка овощна градина. Сред цветовете на дърветата се виждаха две тъмни фигури и въпреки че бяха отчасти закрити, Конър се досети какво представляват.