Въпреки това Джулия бе почти на прага на истерията, докато се приготвяше за партито. Искаше всичко да е точно. Почисти цялата къща, постави цветя във всички стаи и отдели твърде много време и пари за приготовленията на храната и напитките. Дори купи френско шампанско и направи торта, която украси с миниатюрен фотоапарат.
От дни се тревожеше какво ще облече, а после започна да се безпокои защо се притеснява за облеклото си. Какво толкова? Идваше Конър, не някой друг. Беше почти сигурно, че повечето жени ще бъдат по дънки и тениски, също и мъжете. Но поради причини, които не искаше да анализира, Джулия предпочиташе да е облечена с рокля. Не намери в гардероба си нито една, която да й се стори подходяща, така че накрая отиде в Мисула да си купи нова.
Веднага намери роклята, която търсеше, в един магазин в Норт Хигинс. Беше семпла права рокля без ръкави, дълга до средата на прасеца, в нюанс на бледо синьо, който подчертаваше тена й. Джулия я пробва и изстена, когато видя колко й отива. Всъщност изглеждаше направо фантастично в нея, по дяволите! Но роклята струваше сто и четирийсет долара. И дума не можеше да става да даде толкова пари. Това бе абсурдно. Нямаше нужда от подобна рокля. Тя благодари на продавачката и излезе от магазина, мота се безцелно още петнайсет минути, после се върна и я купи, убеждавайки самата себе си, че това е добра инвестиция, защото роклята ще бъде подходяща за най-различни случаи, например… каквито и да е. Отдавна не си бе купувала нищо, така че реши, че не е станало нищо особено.
Но въпреки това не каза на Ед. Не защото се притесняваше, че ще я упрекне. Напротив, обичаше тя да си купува нови неща. По-рано вечерта, докато се приготвяха, той я попита с какво е облечена и тя излъга, че е с една стара рокля, която била забравила и която намерила на дъното на гардероба. Като се ориентираше единствено с опипване, Ед все пак забеляза, че тя е подстригала косата си и си е направила коламаска на краката.
В кухнята имаше още един поднос с храна и тъкмо отиваше да го донесе, когато Дона влетя през вратата. Ед я беше изпратил в края на алеята да наблюдава за пристигането на Конър.
— Конър дали още кара стария си шевролет? — попита тя.
— Сигурно. Пикап, бледосин.
— Точно. Значи пристига.
Дона изтича навън и повика останалите, а Джулия я последва с подноса и й помогна да се скрие зад пердетата. После отиде до Ед.
— Къде е китарата ми? Джулия?
— Не се паникьосвай. Тук съм.
— Не се паникьосвам.
Тя му подаде китарата и той преметна каишката през рамото си и докосна леко струните за последна проверка на усилвателя.
— Ханк? Приготви ли плаката?
— Да, сър.
— Добре, момчета. Готови!
Всички замръзнаха и след малко разпознаха как пикапът на Конър спира на алеята. После чуха затръшването на вратата и стъпките му по чакъла.
— Боже, Ханк, това е тъща ти — прошепна Чък, но всички други го скастриха да мълчи.
На вратата се почука, след което последва дълга пауза.
— Ехо!
При звука на гласа му Джулия усети как сърцето й се разтуптя бясно.
— О, не, това е старото ти гадже. Носи пушка!
— Шшт!
Чуха стъпките му да се приближават към дневната.
— Ед? Джулия?
Дона кимна от наблюдателния си пост и Джулия докосна Ед по рамото. Той веднага засвири на китарата. Ханк и Фил, които стояха от двете страни на вратата, опънаха плаката. Джулия бе написала «Добре дошъл у дома, Конър!» с червена и синя искряща боя и бе изрисувала сребърни звезди за фон. Изведнъж Конър се показа точно под надписа — носеше старата си каубойска шапка, — бавно се усмихна и поклати глава. Сините му очи обходиха лицата, откриха нейното и се задържаха на него.
Ед спря да свири и всички нададоха весели възгласи и се скупчиха около Конър.
— Боже господи — каза той. — По-трудно е да се отърве човек от вас, отколкото куче от бълха.
— Това си е твой проблем, каубой — отвърна Чък.
— Хей, Чък, как си? Ханк, Дона…
Той се ръкуваше и прегръщаше всички, като остави Ед и Джулия за накрая. Тя забеляза, че леко накуцва.
— Джулия, кой е този странен на вид идиот, до когото си застанала?
— Ей, приятел! — извика радостно Ед и притисна юмрук към гърдите си. — Огнени сърца! — Те плеснаха дланите си, Конър свали шапката си и двамата се прегърнаха.