После изтърси някаква шега каква чест е за тях с Джулия да имат подръка толкова прочут фотограф и Конър изигра ролята си, започна с важен тон да дава нареждания как да застанат и ръсеше претенциозни забележки за светлината. После, също като предния път, Джулия им направи няколко снимки със своя апарат, след което го подпря на скалата, нагласи таймера и изтича да се нареди за снимката. Застана до мъжа си, така че той да е по средата, но Ед възрази, че тя трябва да е на това място, и двамата се размениха точно преди апаратът да щракне.
— Сега аз трябва да ви снимам — заяви Ед.
Конър му подаде апарата си и му помогна да го намести. Джулия го гледаше, докато вървеше обратно към нея, и в усмивката й имаше някакво послание, което Конър съжали, че не успя да разгадае. Когато застана до нея, тя протегна ръка и го прегърна през кръста, придърпа го към себе си и той я прегърна през раменете. Джулия го погледна със същото изражение в очите.
— Правилно ли съм насочил обектива? — попита Ед.
— Малко наведи — каза Конър. — И малко на твое дясно.
— Сега?
— Добре е.
— Представям си как ще позеленееш от завист, когато се окаже, че моите снимки са по-добри от твоите. Хайде, сега големи усмивки…
Също както преди, тримата седнаха на слънце и изядоха храната, която си носеха, и после Ед накара Джулия да му опише гледката до най-малката подробност, с точните цветове на есента, кои планински върхове вече имат сняг и кои не, точното местоположение на слънцето и ъгъла на сенките. И когато тя завърши описанието си, той седя мълчалив известно време, представяйки си чутото. Конър го гледаше й се чудеше доколко вярна картина успяваше да си представи приятелят му. После се взря в далечината и се замисли за предния път, когато тримата седяха на тази скала, и колко изпълнен с надежди бе животът им тогава.
— Конър? — повика го Ед.
Обърна се и видя, че и двамата го гледат напрегнато. Ед бе прегърнал Джулия през раменете.
— Да?
— Двамата с Джулия искаме да те питаме нещо.
Отгатна по лицата им, че е нещо важно, и окуражи приятеля си да продължи. Ед преглътна. Беше неспокоен и нервен и започна да говори със заобикалки, което бе толкова нетипично за него, че самият Конър започна да се притеснява. Ед му каза колко много го обичат и той, и Джулия, че той е — както и сам знае — най-добрият им приятел. Нещо повече, той им бе кум на сватбата и всичко друго, и колко много общо има помежду им.
Колкото повече увърташе Ед, толкова повече се объркваше Конър, недоумявайки какво, за бога, ще последва. Погледна Джулия и тя изглеждаше не по-малко нервна от Ед, дори умишлено избягваше погледа му.
Сега Ед заприказва как двамата с Джулия се опитвали да си направят дете и как скоро открили, че това няма да е възможно, и как мислели да си осиновят — което вероятно щяха и да направят в крайна сметка, — освен… Освен ако не изберяха другата възможност, която обсъждали, е, не точно възможност, по-скоро налудничава идея…
Изведнъж Конър проумя. Цели двайсет секунди преди Ед да намери точните думи. И докато го чакаше да ги произнесе, се почувства, сякаш е в тунел и срещу него лети влак, който гърми все по-силно и по-силно в главата му.
— Та се чудехме дали ти… Всъщност доста се притесняваме да те питаме, защото е нещо повече от притеснение. Всъщност, ако мислиш, че е ужасна идея, просто трябва да кажеш «не». Тъй като ценим приятелството ти повече от всичко. Знаеш, че е така. Но се чудехме дали ще се съгласиш да станеш… Ами дали би обмислил да станеш баща — биологичен баща — на нашето дете.
Влакът най-после го блъсна и няколко дълги минути думите на Ед се носеха като в забавен каданс помежду им. Някъде в гората под тях отекна странен звук, който после Конър смътно разпозна като рев на лос.
Пое си дълбоко дъх.
— Ами, не…
— Наистина, Конър. Няма проблем, наистина. Беше ужасно да те молим за това и знаехме, че най-вероятно ще откажеш. Напълно приемаме това. Нали, скъпа?
— Точно така.
Ед я целуна по бузата и тя се усмихна смутено. Конър я гледаше втренчено. Джулия продължаваше да избягва погледа му. Най-после събра кураж да го погледне и връзката между очите им прониза нещо дълбоко у него.
— Слушай какво — продължи Ед. — Това бе просто една идея, забрави я.
— Ед — промълви Конър. — Ще замълчиш ли за момент?
Когато заговори, нямаше ясна представа какво ще каже. Бе прекалено шокиран, за да мисли трезво. Чу се да говори, че Ед определено знае как да шокира човек. Всички се засмяха и това малко разсея напрежението. После им каза, че е развълнуван и че за него е голяма чест, че го молят за това, и че те са двамата души на света, които са му най-скъпи, което бе самата истина. Но да създадеш дете не е проста работа и попита дали може да си помисли известно време. Двамата едновременно го увериха, че може да обмисля колкото време иска.