Стажантите ми връщат оценяващия поглед. Питам се какво виждат. Русолява коса, прилични крака, в достатъчно добра форма, за да не бъда взета за майка. Не биха се досетили, че аз също съм от Северна Англия (акцентът беше изгладен, когато дойдох да уча на юг). Може би дори малко се страхуват от мен. Онзи ден Рич ми каза, че понякога го плаша.
— А сега, сигурна съм, че всички тук са виждали този ред върху банковите си извлечения, напечатан с най-ситните букви като на най-долния ред от таблото в очния кабинет. „Не забравяйте, че стойността на вашата инвестиция може да падне, както и да се покачи.“ Да? Е, това съм аз. Ако избера погрешната инвестиция, стойността пада, така че в ЕМФ ние даваме всичко от себе си, за да го избегнем и през повечето време успяваме. Намирам за полезно да не забравям, че когато продавам акциите на самолетна компания на стойност три милиона долара, както направих тази сутрин, нашите действия са само незначителна спекулация, която може да остави някоя старица в Дъмбартън без пенсия. Но не се притеснявайте, Джулиан, стажантите са ограничени в размера на сделките, които могат да направят. За начало ви даваме петдесет хиляди долара, само за да придобиете някакъв опит.
Бузите на Джулиан променят цвета си от пушена пъстърва до ягодовочервено, а богаташкото девойче вдига ръка.
— Можете ли да ми обясните защо продадохте тези акции днес?
— Много добър въпрос, Клариса. Ами имах акции на стойност четири милиона долара, цената беше висока и продължаваше да расте, но вече бяхме направили доста пари, а аз знаех от вестниците, че се очакват лоши новини за самолетните компании. Така че задачата на фондовия мениджър е да извади парите на клиента, преди да е паднала цената. През цялото време се опитвам да пазя равновесие между добрите неща, които могат да се случат, и капризите на всемогъщия разгневен Бог, който може би се спотайва зад ъгъла.
От собствен опит знам, че най-голямото изпитание за всеки стажант на ЕМФ е не способността му да схване основите на инвестирането, нито да си осигури пропуск за паркинга.
Не, нещото, което показва истинската ти същност, е дали можеш да запазиш сериозно изражение първия път, когато чуеш списъка с фирмените цели. Известен сред служителите като „петте стълба на мъдростта“, списъкът с фирмените цели е корпоративен въздух под налягане от първа величина. (По каква приумица на логиката закостенелите капиталисти от края на двайсети век са стигнали дотам, че да повтарят като папагали лозунги, скандирани за първи път от маоистките селяни, на които не им било разрешено да притежават дори собствено колело?)
— И нашите пет стълба са:
1) Да работим задружно!
2) Взаимна честност!
3) Най-добри резултати!
4) Грижа за клиента!
5) Отдадени на успеха!
Виждам как Дейв се мъчи с всички сили да не се разсмее. Добро момче. Поглед към часовника. Мамка му! Време е да тръгвам.
— А сега, ако няма повече въпроси…
По дяволите! Сега пък другото момиче е вдигнало ръка. Поне можеш да разчиташ на мъжете, че няма да задават въпроси. Дори когато не знаят нищо като тези тук, но особено на моето ниво, когато задаването на въпрос означава да признаеш, че все още има неща на този свят, които са извън познанието ти.
— Много се извинявам — започна младата жена от Шри Ланка, сякаш се извиняваше за някаква грешка, която тепърва ще направи. — Знам, че ЕМФ има… ами, госпожо Реди, можете ли да ми кажете искрено, като жена, какво е да заемате тази длъжност?
— Е, госпожице…?
— Момо Гумератне.
— Момо, тук има шейсет фондови мениджъри и само трима от тях са жени. ЕМФ наистина води политика на равни възможности и стига да продължават да постъпват стажантки като вас, ние ще я осъществим и на практика. И още нещо, разбрах, че японците работят върху резервоар, в който да се отглеждат бебета извън утробата. Сигурно ще са усъвършенствали устройството до времето, когато вие, госпожице Гумератне, ще сте готова да имате деца, така че ще можем да си отглеждаме бебета в обедната почивка. Повярвайте ми, това би ощастливило всички в ЕМФ.
Предполагам, че това ще пресече всякакви въпроси, но Момо не е толкова свита, за каквато я взех. По кожата й с цвят на кафе е плъзнала руменина, но тя отново вдига ръка. Докато се обръщам, за да взема чантата си, с което показвам, че сме приключили, тя изрича: