Целувката, която лепва на челото ми, е колкото подарък, толкова и въпрос.
Гледката на Ричард, който отива да си легне, ме изпълва с копнеж да го последвам, но не мога да оставя кухнята в това състояние. Просто не мога.
Стаята носи следите от тежка битка. Една отбранителна недостроена, а насред трапезарията лежи шрапнел от лего. През отсъствието ми три ябълки и три портокала са добавени в голямата стъклена купа, но никой не се е сетил да изхвърли старите плодове под тях и крушите на дъното са започнали да пускат лепкав кехлибарен сироп. Докато ги изхвърлям една по една в кофата за боклук, се притеснявам за хвърлените на вятъра пари. След като измих и подсуших купата, внимателно избърсвам останалите плодове и отново ги слагам вътре. Остава ми само да приготвя кутията с обяда на Емили, да проверя в колко часа беше прегледът на Бен при лекаря, да видя дали оттам мога да отида до банката, за да поговоря с моя мениджър, да свикам събрание на работничките във фабриката, да се обадя на синдиците и да успея да стигна навреме до училището за края на часовете. Да измъкна пилето от фризера. Да се измъкна от срещата на училищното настоятелство. Емили иска кон. Само през трупа ми. Кой ще му чисти накрая конюшнята? Рожденият ден на Рич — вечеря изненада? Хляб. Мляко. Мед. Имаше и още нещо. Знам, че имаше още нещо.
Какво?