Джанин се обажда да провери дали ще отидем на новогодишната й вечеря. Извинява се, че ни притеснява. Не звучи така. Звучи злобно, с възмущението на пренебрегната домакиня.
Каква новогодишна вечеря? Неколкоминутно ровене в купчината на холната масичка — брошури, изсъхнали листа, самотна кафява ръкавица с един пръст — и се показва непипнатият куп с неотворени коледни картички. Прехвърлям пликовете и намирам писмото от Джанин, адресирано с нейния старателен калиграфски почерк. Вътре намирам картичка с фотомонтаж на Греъм, Джанин и техните съвършено спокойни деца, плюс покана за вечеря. Да потвърдя до 10 декември.
Правя това, което винаги правя в подобни случаи — обвинявам Ричард. (Не е задължително той да е виновният, но все някой трябва да е виновен, иначе как ще понасяме този живот?) Коленичил на кухненския под, Ричард маскира Бен като северен елен с картон и нещо, което прилича на липсващата кафява ръкавица. Казвам му, че вече дори не сме в състояние да отказваме покани, които не можем да приемем — отлъчването ни от обществото е почти пълно. Изведнъж ме обзема копнеж да бъда една от онези жени, които отговарят навреме на поканите с бележки върху плътна жълтеникава хартия, украсена по ръбовете с мотиви от Уилям Морис14. И с писалка, а не с някоя изхабена химикалка с полуизсъхнал пълнител, измъкната от кутията на Емили.
Рич свива рамене.
— Остави това, Кейт, иначе ще полудееш.
Може би, но би било хубаво да имам избор.
23.57:
Банята. Най-любимото ми място на света. Навеждайки се над празната вана, изваждам патетата и потъналия галеон, изчегъртвам буквите от азбуката, които, след като гласните бяха изхвърлени в тоалетната, са изписали гневни хърватски междуметия (скртачък!). Отлепям мърлявата полуизсъхнала блуза на Барби, която е започнала да мирише на нещо, което смътно ми напомня попова лъжичка. И най-накрая, като започвам от ъгъла, повдигам подложката против хлъзгане, чиито гумени смукала оказват кратка съпротива, преди да се предадат с възмутено оригване.
След това претършувам шкафа за релаксиращото масло за баня — лавандула, морска краставица, бергамот — но облекчаващите стреса продукти винаги са свършили, когато ги потърся, затова се спирам на нещо отровножълто с мехурчета, наречено „Виталити“. После пускам почти непоносимо гореща вода, толкова гореща, че когато влизам във ваната, тялото ми решава, че е студена. Легнала по гръб, на повърхността се показват само ноздрите ми като на алигатор. Поглеждам жената, която бързо изчезва в изпотеното огледало, и си мисля, че това е нейното време, само нейното време, с изключение на странния динозавър Барни, който е пропуснала да извади и който сега се показва внезапно между коленете й с усмивката си на сериен убиец.
Банята е много стара, порцеланът й е изпъстрен със сиво-сини вени. След ремонта на кухнята парите ни свършиха, така че къщата има все по-западнал вид във възходящ ред: колкото по-нависоко отиваш, толкова повече пада стандартът. Кухня от „Терънс Конран“, дневна от „Икеа“, баня от господин Плесен. Но със свалени лещи и на светлината на свещите, пълзящата разруха на банята ми напомня за храма на римските весталки, а не толкова за изолация от влагата на цена пет бона.
Докато мехурчетата се пукат по ръцете ми, около кокалчетата се показват люспести розови кръгчета. Вече се появиха и зад дясното ми ухо. Екзема от стрес — така я нарече медицинската сестра в службата. „Можеш ли да измислиш начин да се освобождаваш от стреса, Кейт?“ О, нека да помисля: трансплантация на мозък, печалба от лотарията, да препрограмират съпруга ми да проумее, че нещата, оставени в подножието на стълбището, обикновено трябва да се качат горе.
Не виждам как ще продължавам по този начин. Не виждам обаче и как да престана. Не мога да не се запитам дали днес не бях прекалено сурова с онова момиче от Шри Ланка. Момо някоя си? Стори ми се доста приятна. Помоли ме да бъда искрена. Трябваше ли? Казах й, че единственият начин да се добере до ЕМФ, е да се държи като момчетата, а когато се държиш като един от тях, те наричат конфликтна и трудна, така че започваш да се държиш като жена, при което те наричат емоционална и трудна. Трудна е тяхната дума за всичко, което те не представляват. Е, ще свикне.
Ако на нейната възраст знаех това, което знам сега, щях ли да имам деца? Затварям очи и се опитвам да си представя света без Емили и Бен: като свят без музика и светлина.