Потапям се под водата и се опитвам да прогоня мислите си, но те са се залепили в мозъка ми като миди по корабно дъно.
Да не забравя:
Твърдо да се разбера с Пола за подстригването на децата, да не закъснява и т.н. Твърдо да поговоря с Род Таск за работата ми с клиентите — АЗ НЕ СЪМ ТЯХНА ГЕЙША НА ПОВИКВАНЕ. Повишаване на заплатата: повтаряй след мен — Няма Да Приема Допълнителна Работа Без Заплащане! Да отделя средства за нова пътека за стълбището. Да купя елха и модерни лампички („Джон Луис“ или „Икеа“). Подарък за Ричард („Как да бъдеш богиня вкъщи“), за свекъра и свекървата (пита сирене или алпийските растения, рекламирани в притурката на „Сънди Таймс“ — къде я забутах?) Лакомства за чорапчетата на Е. и Б. Желирани плодови бонбони за чичо Алф. Бонбони против повръщане при пътуване? Да помоля Пола да прибере дрехите от химическото. Колко да дам на човека с доставките? Да стяяягам тазовото дъно. Да направя глазура за коледната торта: твърде късно, да купя от готовите. Пощенски марки първа класа х 30. Да отуча Бен от биберона! Да не забравя Ру!! Да се обадя на безполезната фирма за доставка на подаръци „Куик Той“ и да ги заплаша със съд. Пелени, шишета, касетата със „Спящата красавица“. Да си направя влагалищна намазка!!! Кичури. Хамстер?
3
Весели празници
За половин час мога да се приготвя, да измия и облека децата и да излезем от къщи, мога да жонглирам с пет различни валути в пет часови зони, мога да направя така, че да свърша тихо и бързо, мога да приготвя вечеря и да я изям на крак, докато говоря по телефона с Източното крайбрежие, мога да чета „Отгатни колко те обичам?“ на Бен, докато преглеждам цените по телетекста, но не мога да хвана такси за летището.
Като част от текущата програма за икономии, ЕМФ повече няма да ми изпраща такси, за да ме откара до „Хийтроу“. Трябва да си го поръчвам сама. Снощи си резервирах едно, което тази сутрин не се появи. Когато се обадих, за да се оплача, мъжът от другия край каза, че много съжалява, но могат да ми пратят такси най-рано след половин час.
— Това е най-натоварената част от деня, скъпа.
Знам, че това е най-натоварената част от деня. Затова направих резервация от предния ден.
Казва, че вероятно може да ми намери нещо след около двайсет минути. Разгорещено отхвърлям това обидно предложение и тръшвам слушалката. И веднага съжалявам за постъпката си, тъй като всички други фирми, на които звъня, или нямат свободна кола, или ми предлагат още по-катастрофално време за чакане.
Вече съм отчаяна, когато мярвам изцапана бронзова визитка, подаваща се изпод изтривалката. Тя е на фирма за таксита, за която не съм и чувала: „Пегас — вашият крилат шофьор“. Когато набирам номера, мъжът отсреща ми казва, че идва веднага. Облекчението ми е краткотрайно. Колата е по-скоро товарна кранта, а пред къщата се показва „вашият надрусан шофьор“. Паркирана на почти четирийсет и пет градуса от бордюра, колесницата на пегаса е „Нисан Съни“, в която цари непрогледен мрак и се кълбят облаци от никотин и хашиш. Качвам се, но на практика вътре не се диша, затова пробвам да отворя прозореца и да си покажа главата навън като куче.
— Прозорецът е развален — услужливо пояснява шофьорът, делово и без съжаление.
— А коланът?
— Също.
— Сигурно разбирате, че сте в нарушение.
В огледалото за обратно виждане собственикът на пегаса ми хвърля съжалителен поглед, който ме съветва да си гледам работата.
Нервите ми се опънаха заради това, че таксито не дойде. С Ричард се скарахме заради една голяма глупост. Той намери коледната премия за Пола, която бях скрила в кутията за обяд на Емили. Каза, че просто не може да разбере защо давам повече пари за коледния подарък на бавачката, отколкото за останалите членове на семейството, взети заедно.
Опитах да обясня:
— Защото ако Пола не е доволна от нас, ще напусне.
— Толкова ли е фатално това, Кейт?
— Честно казано, ако ти ни напуснеш, би било по-лесно.
— Ааа, ясно.
Не трябваше да поставям нещата така. Проклета умора. Винаги те кара да казваш това, което не си искал, дори когато го мислиш в момента. После Ричард седна на кухненската маса, като се преструваше, че е намерил нещо наистина интересно в „Архитектурен калейдоскоп“, докато някак си успяваше да изглежда като Тревър Хауърд в „Мимолетна среща“ — високо повдигната брадичка в израз на незаслужена обида и навлажнени очи.