— Ще искате ли ваучер с отстъпка, госпожо?
— Не, не се обаждам за ваучер. Молбата ми е играчките ми да бъдат доставени не-за-ба-вно, за да имат децата ми какво да отворят на Коледа.
Отсреща настъпва мълчание и се чува следният коментар:
— Джеф, някаква нафукана фръцла е подпалила телефона заради комплекта „Златокоска и трите мечета“ и овчарското куче на колелца. Какво да й кажа?
9.17:
Пристигам на „Хийтроу“ малко по-рано. Решавам да се реванширам на шофьора, задето му повиших тон. Питам го как се казва.
— Уинстън — отговаря с подозрение.
— Благодаря, Уинстън. Маршрутът наистина беше добър. Между другото, казвам се Кейт. Какво внушително име, Уинстън. Като Чърчил?
Той се наслаждава на мига, преди да отговори:
— А, не. Като цигарите.
9.26:
Докато лавирам в блъсканицата на залата за заминаващи, си спомням нещо, което съм забравила. Трябва да се обадя вкъщи. Мобилният не работи. Защо не? Опитвам с един от телефоните в залата, но той ми глътва монети за три лири и пак не успява да ме свърже, докато чувам повтарящото се съобщение: „Благодаря, че използвахте услугите на Бритиш Телеком“.
Накрая се свързвам чрез апарата с кредитни карти, до бюрото за регистрация на пътници, като през цялото време съм наблюдавана от трима души от персонала в тъмносини униформи.
— Ало, Ричард. Каквото и да става, не забравяй чорапите.
— Бельото ли?
— Моля?
— Чорапи. За някакъв номер с бельото ли става дума, Кейт? Жартиери, черна дантела, три инча снежнобели бедра или говорим за отегчителната стара торба на дядо Коледа?
— Ричард, да не си пил?
— Това е идея, наистина. — Докато ми затваря телефона, кълна се, че чувам как Пола предлага на Емили „Хуба Буба“.
НЕ ПОЗВОЛЯВАМ НА ДЪЩЕРЯ СИ ДА ДЪВЧЕ ДЪВКА.
От: Кейт Реди, Стокхолм
До: Канди Стратън
Един от клиентите заплашва да се откаже от услугите ни под предлог, че напоследък не управляваме инвестициите му задоволително. Залъгах го с речта за мениджърите на ЕМФ, които са като Бьорн Борг — отлични играчи от дъното на корта, които играят за по-голям брой точки и имат дългосрочни цели за постоянни победи, а не са еднодневки, които гонят бързите печалби, а после правят двоен фал. Май го убедих. Бог знае защо.
Непрекъснато се измъквам от залата за заседания на Бенгт Бергман и ходя в тоалетната, заключвам се в кабината и се обаждам по мобилния в магазина за домашни любимци в Уолтамстоу. Допреди три дни в писмата на Емили до дядо Коледа не се споменаваше и дума за хамстер, но изведнъж той се издигна до желание №1.
Шведските клиенти до един имат имена като лош късмет на „Скрабъл“15. Свен Сьостром постоянно яде рибните ролца от чинията ми на обяд и все повтаря, че е страстен привърженик на „възможно най-сплотен Европейски съюз“.
Твоя, Кей Рьодстром хххх
От: Канди Стратън
До: Кейт Реди
Свен, ще те видя ли отново?
Свен, ще споделим ли безценни мигове заедно?
Не се отказвай от шанса си, скъпа, ще ти дойде добре!
С обич: Цистит ххх
От: Кейт Реди, Стокхолм
До: Канди Стратън
НЕ Е СМЕШНО. Не забравяй, че съм щастливо омъжена. Е, добре, във всеки случай съм омъжена.
От: Дебра Ричардсън
До: Кейт Реди
Току-що преживях неописуемо унижение в лицето на омразната училищна секретарка в „Пайпър Плейс“ (знам, знам, трябва да престана с тази училищна лудост). Да, Руби може да кандидатства за място идната година, но „трябва да ви предупредя госпожо Ричардсън, че има над сто момиченца в списъка, а ние водим твърда политика по отношение на братята и сестрите“.
Имаш ли тротил? Някой трябва да спре тези надути крави.
Какво ново?
От: Кейт Реди
До: Дебра Ричардсън
Още не съм подала документите на Емили. Докато успея да свърша тази работа, вероятно ще се наложи да преспя с директора, за да я вкарам… По-неотложен проблем — имам два дена, за да отуча Бен от биберона, понеже свекърва ми мисли, че той е оръдие на дявола, което използват само циганите или отрепките, които „настаняват децата пред видеото“. Какво друго да правят децата в Йоркшир?