Намерих хамстер за Емили. Оказва се, че женските били зли и понякога хапели или изяждали малките си. Защо ли?
2.17:
Снежна буря. Полетът ни закъснява. Безценните минути, определени за пазаруване в последния момент в Лондон са загубени. Обхождам магазина за подаръци на стокхолмската аерогара. Какво би предпочел Ричард? Еленска пастърма или актуална за сезона видеокасета, озаглавена „Шведски сладурани в снега“? Твърдо отказвам да купя на Емили онази вулгарна пишкаща кукла бебе, която видяхме по сутрешната телевизия. Като компромис взимам местна шведска Барби — пращящо от здраве създание, вероятно социалдемократа, облечена в мироопазваща униформа.
Бъдни вечер, офисите на „Едуин Морган Фостър“
Трябваше да се досетя накъде вървят преговорите ми за увеличаване на заплатата, когато Род Таск се приближи откъм гърба ми, потупа във въздуха три пъти рамото ми като ветеринар, който подготвя животното за ваксина, и ме нарече „високо ценен член на екипа“. Следобедът напредваше, наближаваше краят на работния ден, а небето над Бродгейт имаше цвета на чай.
Род ми обясни, че тази година няма да има бонуси — допълнителните пари, на които разчитах за довършването на ремонта вкъщи и за още толкова други неща. Времената са трудни за всички, обясни той, но наистина добрата новина е, че ми се предоставя голямо ново предизвикателство.
— Смятаме, че ти си човекът, който умее да общува с клиентите, Кейти, защото се справяш дяволски добре. Във всеки случай имаш най-хубавите крака.
Нисък, пълен австралиец с глас, който другите мъже използват, за да привлекат вниманието на бармана, преди три години Род премести масивното си тяло от Сидни в Лондон, за да се присъедини към ЕМФ като директор по маркетинга. Преместиха го, за да внесе живец в английския клон на фирмата. Тогава съвсем сериозно обмислях дали да не напусна. Дразнеха ме неговата неспособност да ме гледа в очите, докато говори — и не само защото съм с пет сантиметра по-висока от него; начинът, по който коментира части от тялото ми сякаш са в промоция; навикът му да закрива всяко съвещание със заповедното: „Вървете и сритайте шибаните гуми!“ След няколко седмици, когато Канди любезно го помоли да преведе израза на английски, той погледна недоумяващо, после се ухили: „Изцедете от клиента всяко възможно пени!“
Така че се канех да напускам. Тогава обаче Емили навърши две — възраст, набедена като ужасна, и аз купих книга, наречена „Укротяването на двегодишните“. Тя беше просветление. Съветите как да се справяме с малки, ядосани и незрели хора, които нямат задръжки и постоянно поставят на изпитание майките си, паснаха идеално за моя шеф. Вместо да се отнасям към него като към висшестоящ, започнах да го третирам като непослушно момченце. Когато се канеше да направи някоя пакост, полагах всички усилия, за да отвлека вниманието му от нея. Ако исках да направи нещо, винаги извъртах нещата, все едно, че идеята е била негова.
Както и да е, Род казва, че от днес се нагърбвам с отговорността за фондация „Селинджър“ със седалище в Ню Йорк. Изпълнителен директор Джак Абелхамър. Бизнес, възлизащ на два милиона долара, който се нуждае от човек от моя калибър. Ще имам възможност да се запозная с портфолиото през празниците. Разбира се, ще продължа да бавя и старите си клиенти, докато Род намери подходящ човек да се заеме с част от тях.
Питам го що за човек е Абелхамър.
— Добър замах.
— Моля?
— Трябва да поработи над късия удар.
— А, голф.
— Ти за какво си помисли, че говоря, Кейти, секс?
Строго погледнато, празникът не започва преди края на работния ден, но офисът на практика е пуст — неофициално сега сме между пиянския обед и алкохолизирания следобеден чай. Когато се връщам на бюрото, Канди е седнала върху радиатора под прозореца с опънати върху облегалката на стола ми крака. Облечена е в чудна аленочервена блуза, лилави мрежести чорапи, със златна панделка за коса.
— Добре, да отгатна ли? — казва тя. — Сра ти в лицето и ти предложи да му избършеш задника?
— Извинявай. — Хващам краката й и ги свалям от стола. — Всъщност мина много добре. Род смята, че уменията ми да работя с клиентите са много ценни и като вот на доверие дават тази голяма фондация само на мен.
— Да бе! — Когато Канди се смее, човек има удоволствието да види завидно хубавите й американски зъби.