— Не ме гледай така.
— Кейт, такъв голям вот на доверие тук винаги е придружен от поне четири нули накрая, добре знаеш. Какво друго каза?
Нямам време да отговоря, защото Канди ми прави знак да мълча, понеже негодникът Крис Бънс минава покрай нас на път за мъжката тоалетна след огромното количество течности, поети по време на обяда. Голям любител на кокаина, Бънс успява да изглежда едновременно хем кльощав, хем надут. Откакто ясно и доста вежливо му казах, че не се интересувам от съдържанието на боксерките му, сексуалното напрежение между нас е заменено от подигравателни атаки с единични изстрели от живи амуниции, когато се добирам до сделка, която той иска. (Мъже като Бънс приемат отхвърлянето като обида, която трябва да се плати с двойна лихва — върху главницата и върху натрупания дълг, също като дълга на страните от Третия свят.)
Канди сочи с глава оттеглящата се фигура.
— В ЕМФ се събира много мръсотия по един или друг начин. Да не си предложила да изчистиш и офиса вместо тях?
— За каква ме вземаш? Род каза, че никой няма да получи бонус.
— И ти му повярва? — Канди затваря очи и въздъхва. — Ето това ми харесва в теб, Кейт. Най-умният икономист сред жените от времето на Мейнард Кейнз16, а все още мислиш, че когато те минават, ти правят услуга.
— Канди, Мейнард Кейнз е бил мъж.
Тя поклаща глава и панделката разпръсква искри светлина.
— Не е. Бил е мека китка. Според мен жените трябва да си присвоят всички гейове в историята със силни женски качества като нашите.
18.09:
Товаренето на колата за гостуването на север при родителите на Ричард отнема поне два часа. През първия час Ричард намества приятния пъзел от бебешки принадлежности в багажника. (Луи XIV е пътувал с по-малко багаж от Бен.) После идва моментът, когато трябва да намери ключа за багажника, закрепен върху покрива на колата, който прилича на обърната лодка. „Къде го сложихме, Кейт?“ След десет минути на ругатни и изпразване на всяко чекмедже в къщата, той напипва ключа в джоба на якето си.
След като Ричард ми е казал да качвам децата в колата „незабавно“, следва двайсетминутно трескаво разтоварване, защото той „просто иска да се увери“, че е взел стерилизатора, който „помни със сигурност“, че е мушнал до резервната гума. После започва бясно пренареждане, прекъсвано от ругатни, при което нещата се натъпкват безразборно, а онези, за които няма място, се набутват във всяко свободно пространство в купето. Подложката за смяна на пелени, преносимото високо столче за хранене заедно с другата част от комплекта, яркочервеното сглобяемо креватче, бибероните, гърнето. Пижамите. Одеялото на Емили — плетена жълта завивка в окаян вид, която прилича на парцал. Винаги пътуваме с пълната менажерия от играчки за спане — любимото Ру на Бен, една овца, хипопотам и панда. Бибероните залъгалки на Бен (на всяка цена да бъдат скрити от родителите на Ричард). Хамстерът изненада за Емили е скътан на сигурно място в багажника.
Макар да са закопчани с колани на столчетата си като космонавти преди старт, обичайните караници между Бен и Емили прерастват в ръкопашен бой. В момент на слабост — кога ли имам момент на сила — отварям кутията с шоколадови дядо Коледовци, предназначена за сутринта на Коледа, и им раздавам по няколко увити в станиол шоколадчета, за да мълчат. В резултат на това Емили, която преди трийсет минути носеше бял анцуг, сега прилича на далматинец с тъмнокафява муцуна и шоколадови петна по дрехите.
Ричард, който проявява геройско безразличие към чистотата и общия вид на чедата си в разстояние на единайсет месеца и половина през годината, изведнъж ме пита защо Бен и Емили са в този ужасен вид. Какво ще си помисли майка му?
Избърсвам децата с мокри туристически кърпички. Очакват ни три часа по шосе А1. Колата е толкова натоварена, че се люшка като кораб.
— Още ли сме в Англия? — настоява да узнае един недоверчив глас отзад.
— Да.
— Стигнахме ли вече в къщата на баба?
— Не.
— Но аз искам вече да съм в къщата на баба.
До Хатфийлд и двете деца изпълняват токата и фуга за писъци и хленчене. Пускам касетата с коледни песни и двамата с Рич пригласяме с чувство. (Рич пее първи глас, докато аз поемам партията на Джеси Норман.) Близо до Питърбъро, на сто и трийсет километра от Лондон, една натрапчива мисъл успява да си проправи път през купчината тор, която представлява главата ми в момента.
16
Мейнард Кейнз — първият барон Кейнз (1883–1946 г.), английски икономист и писател. — Б.пр.