Ричард влиза отново в кухнята, този път без памперс, прегръща ме през кръста, повдига ме на плота, сгушва глава в извивката на рамото ми и започва да си играе с косата ми. Също като Бен.
— Щастлива ли си, слънчице?
Звучи като въпрос, но всъщност е отговор. Рич е щастлив тук, личи си, с женската шетня наоколо, с миризмата от печеното и с мен, която не говори по телефона на всеки пет минути.
— Ричард наистина е домашар — отбелязва с гордост Барбара.
Казвам на Ричард, не съвсем на шега, че щеше да е по-добре, ако се бе оженил за някоя жена с наследствени заложби в приготвянето на плодови пайове.
— Ами, нямаше да съм по-добре, защото бих умрял от скука. Все едно — казва той, като гали бузата ми и прибира кичур от косата ми зад ухото, — ако ни трябват плодови пайове, познавам една невероятна жена, която може да ги фалшифицира.
След коледния обяд със семейство Шаток ми се иска само да се сгуша и да гледам Леонардо Ди Каприо в „Титаник“ по телевизията, но вместо това се налага да пазя Бен да не направи някоя беля в дневната или да не пострада, докато се катери по нестабилните масички, дъвче кабела на лампата или грабва шепа от посребрените бадеми. Претеглям опасността да му отнема бадемите, като с това рискувам да нададе рев и да приковем вниманието на всички („Не може ли да се справи със собственото си дете?“) или да го оставя да ги налапа и да се задави, с което да застраша живота му и скъпия килим на Барбара и Доналд.
Успявам да се измъкна, докато Бен спи следобеден сън. Легнала на леглото с лаптопа си, пиша имейл до един друг свят.
От: Кейт Реди
До: Дебра Ричардсън
Скъпа Дебс, как мина празникът при теб?
Тук присъстваха всички елементи на традиционната английска коледа: месни ролца, коледни песни, загатнати упреци. Свекърва ми е заета да приготвя животоспасяващ колет с храна за сина си, пренебрегнат от закоравялата градска кучка (аз).
Знаеш, винаги съм казвала, че искам да съм с децата си. Да, наистина го искам. Понякога, когато се прибера късно, след като Емили си е легнала, отивам при коша за пране и мириша дрехите им. Толкова ми липсват. Досега не съм го споделяла с никого. А после, когато съм с тях като сега, тяхната нужда от грижи е толкова бездънна. Тя е като цяла любовна история, събрана в един дълъг уикенд — страст, целувки, горчиви сълзи, обичам те, не ме напускай, сипи ми питие, обичаш го повече от мен, заведи ме в леглото, имаш хубава коса, гушни ме, мразя те.
Изтощена съм, подлудена съм и искам час по-скоро да се върна на работа, за да си почина. Що за майка е тази, която се страхува от собствените си деца?
С гняв,
Тъкмо да го изпратя и натискам бутона за изтриване. Има неща, които не можеш да признаеш дори пред най-добрата си приятелка. Дори пред себе си.
5
26 Декември
Добре, справихме се безпроблемно със сезона на добрата воля. С изключение на празничния обед на 26 декември18. Знам произхода на този празник, но дали в името му не се намесва и желанието да поканиш любимите си хора един по един навън и да им праснеш някой и друг юмрук в лицето?
Все едно, Ричард каза, че вината е била изцяло моя и донякъде имаше право, но аз се оправдах с нетърпимата провокация. Винаги когато сме в къщата на родителите му, имам чувството, че децата са се превърнали в ръчни гранати. Всеки момент халката може да бъде издърпана и те ще избухнат върху разнебитения шезлонг или ще извадят съдържанието на целия шкаф с порцеланови поставки за яйца „Роял Уорчестър“. Рич и аз тичаме след тях, хвърляме се да хванем падащите предмети, отчаяни защитници на обреченото изпитание за съвместимост.
12.03:
Днес е годишното събиране на семейство Шаток на по питие. Барбара ме прави отговорник по ядките — кашу, шамфъстък, фъстъци за по-големите деца. Парите на Доналд са сравнително отскоро натрупани — той притежава верига от магазини за спортни стоки в северната част на страната, но полага всички усилия като типичен англичанин да скрие факта, че е новобогаташ — също като да засадиш мъх върху нова пътека. Момчетата са първите членове на семейство Шаток, посещавали частно училище, при това най-доброто.
18
Boxing Day — официален празник във Великобритания. Името му идва от обичая да се подаряват подаръци в кутии на служителите, пощальоните и т.н. — Б.пр.