Тя прибра малката кутия с химикали обратно в моряшката торба, преметна я през врата си, за да освободи двете си ръце, и започна да се изкачва по-високо. Докато го правеше, стволът изтъня и започна да се люлее, а клончета стърчаха на всички посоки. Тя се катереше все по-високо, докато стволът не се раздели на множество тънки клони, които трепкаха и се люшкаха от движенията й. Стъкленият купол се оказа само на около два метра от главата й.
Докато се катереше нагоре, опитвайки се да стигне до стъкления таван, целият дървесен връх започна да се клати. Мъжете също бяха стигнали до короните на дърветата и пълзяха по странични клони, за да я хванат натясно.
Клонът, който се опита да хване, се строши с пукот и Констънс избегна падането си само защото успя да увие ръце около съседна група тънки клонки. Те продължиха да се люлеят нагоре-надолу, и тя с тях.
— Ето я!
Лъчът на фенерчето се спря върху нея, докато тя се набираше по тънките клонки, докато не намери друга опора за краката си.
Всяко нейно движение караше клонките истерично да се огъват и пукат.
Като се опитваше да не разлюлява клонака, Констънс маневрираше предпазливо, продължавайки още нагоре. От най-тънките клони и техните разклонения до стъкления купол оставаха между трийсет и шейсет сантиметра, но клоните бяха прекалено тънки, за да я издържат. Сега беше закована от три страни с лъчите на фенерчетата.
Тих смях.
— Здрасти, малката. Заобиколена си. Време е да слизаш.
Констънс знаеше, че ако някой от тях се доближи прекалено, клонакът няма да удържи общото им тегло и ще полетят надолу. Бяха попаднали в патова ситуация.
През гъстия листак видя, че в Тропическия павилион влязоха още двама души. Единият от тях извади пистолет и го насочи срещу нея.
— Размърдай се, иначе ще ти забия един куршум.
Тя не обърна внимание на думите му и продължи да се катери нагоре и с безкрайна предпазливост да пази равновесие.
— Веднага слизай!
Сега се озова точно под стъкления покрив. Клоните се извиваха и трептяха, босите й стъпала се пързаляха. Нямаше с какво да счупи стъклата освен торбата, но не смееше да я използва, за да не строши онова, което беше вътре. След като се закрепи, доколкото можа, на най-високите клони, извади парче плат от мешката и го уви около юмрука си, после изби стъклото отгоре с един-единствен удар.
Това предизвика диво подскачане на клонака, към който се бе прилепила и тя се плъзна петдесет-шейсет сантиметра надолу, докато наоколо валяха стъклени отломки.
— Тя ще излезе през купола! – извика единият от мъжете.
С отчаян плонж напред Констънс успя да се вкопчи с една ръка в рамката и да си осигури опора, макар че нарани дланта си.
Първо избута на стъкления покрив малката кутия, после торбата, накрая ги последва. Набра се, после изпълзя през отвора на покрива. Стъпи на бронзовите рамки, които държаха листовете стъкло, без да го докосва. Коленичи, отвори малката кутия с химикали и извади втория флакон. Двама от мъжете, които се бяха изкатерили по съседните дървета, сега бяха точно под нея, изкачвайки се към отвора.
Другият се спускаше бързо, без съмнение за да се присъедини към двамата останали на земята и да я пресрещнат отвън, когато се спусне долу.
Тя надникна през дупката, която беше отворила в покрива, и погледна към по-близкия от двамата катерачи. Той й крещеше нещо и размахваше пистолета. Констънс извади стъклената запушалка, изля съдържанието на флакона върху мъжа и се дръпна назад. Проехтя изстрел и куршумът изби стъклото до нея, после се понесе вой. Матов облак киселинен газ разцъфтя на лунната светлина, последван от пукота на листа и клонки, преди от тях да лумнат пламъци. Чу как тялото му падаше от клон на клон и се стовари на пода с противен плясък.
Другият катерач започна да стреля безразборно. Куршумите му пръскаха стъклата около нея, но тъй като се беше изкачил високо в люлеещата се корона на дървото, не можеше да се прицели както трябва. Може би изобщо не се опитваше да я улучи, а само да я изплаши. Нямаше значение. Тя извади третия флакон от кутията, промъкна се по рамките на нова позиция, извади запушалката, наведе се в празнината от разбитите от куршуми стъкла и поля останалия катерач. През строшените стъкла се понесе ужасяващ облак пара – сив с примесени червеникави ивици. Констънс отскочи назад, за да го избегне. Гърлен вой се понесе високо през празнините в стъкления покрив, последван от шумовете на друго падащо през клонака тяло. Тя извади последния флакон и го хвърли през един от другите отвори в покрива. Идеята беше да подейства като граната, унищожавайки един или повече от мъжете, които бяха останали долу в павилиона. Чу странно свистене като от взривяването на сълзотворна граната, после пламък изригна отдолу, гневно трепкайки в продължение на няколко секунди, преди да угасне.